Връх Егюий дю Миди
Никой и Йоланте поведоха Джак и Истън през постройките, кацнали на самия връх на Егюий дю Миди.
Те бяха различни — някои нови, други стари; някои от бетон и стомана, други от избеляло дърво, построени през различни времена.
Джак и Истън бяха излезли от шахтата на самия връх, далеч от туристическите тераси за наблюдение, кафенетата и огромната станция на въжения лифт. Шахтата минаваше през самата среда на върха. На горния й отвор явно бе имало висока антена, която хората на Дион бяха преместили преди Падането.
Никой и Йоланте ги водеха към „професионалния“ район от другата страна на върха — постройки, включващи метеорологични бараки, сателитни антени и внушителна обсерватория.
Висока дванайсет етажа, сребриста и цилиндрична, обсерваторията Егюий дю Миди приличаше на силоз за зърно.
Заоблените й стени блестяха на лунната светлина като излезли от научнофантастичен филм.
Върхът й представляваше купол, от който надничаше обективът на масивен оптичен телескоп.
— Насам — подкани ги Никой и поведе Джак вътре.
След минути Джак стоеше в главната зала на обсерваторията.
Огромният телескоп доминираше в помещението и се издигаше високо над него, колосалните му лещи гледаха почти отвесно нагоре, право към…
— Луната — каза Джак.
Йоланте кимна и изтича при основата на масивния телескоп, където беше окулярът му. До него имаше голяма маса на колелца с компютри и други устройства.
Докато я следваше, Джак забеляза, че единият от компютрите е разбит, сякаш някой го е удрял с ковашки чук.
— Бързо, Джак, трябва да видиш накъде е насочен — каза Йоланте.
Джак забърза към окуляра. Мина му мисълта, че е странно, че толкова голямо устройство е предназначено за човешко око.
Погледна през окуляра…
… и видя лунната повърхност с такива подробности, сякаш самият той се намираше на Луната.
Пред него се простираше сива равнина, един кратер, някакви възвишения в далечината, а в самия център на картината…
… имаше две малки превозни средства с четвъртити метални тела, механични ръце и с по шест колела с дебели гуми.
— Лунни роувъри — промълви Джак.
— Виж какво има до тях — каза Йоланте.
Джак видя.
И преглътна.
До луноходите от иначе голата лунна повърхност стърчеше перфектно правоъгълна плоча.
— Природата не използва прави линии — тихо каза той.
— Определено — потвърди Йоланте. — Това е пиедесталът. Онзи, който се изравнява с всяка желязна планина и изпраща лъча зелена светлина по време на Падането.
— На него има нещо — каза Джак.
Виждаше смачкан сребрист лист, поставен върху подобния на олтар пиедестал.
— Това е термично фолио — каза Йоланте. — Каптон. Изолационен материал, използван в космическите апарати за защита от слънчевото лъчение. Пиедесталът се намира в планински район на Луната, наречен Апенини, до равнината на Морето на дъждовете, където…
— … са кацнали астронавтите от „Аполо 15“. Четвъртата лунна мисия — довърши Джак. — Хадес каза, че именно тя била важната. И тя първа е използвала лунен роувър.
— Но машините са две — каза Никой.
— Руснаците никога не са изпращали хора на Луната, но имат няколко успешни сонди и луноходи с дистанционно управление — отвърна Джак. — Явно са закарали един от луноходите си там.
— Най-вероятно по нареждане на царски агенти — добави Йоланте.
Джак отстъпи от окуляра.
Един екран до него показваше координатите на мястото, към което беше насочен телескопът.
Джак загледа замислено координатите.
— Виждал съм ги някъде…
И си спомни къде — във Венеция, в изоставената централа на ордена на Омега.
Погледна Йоланте.
— Монасите на Омега са разполагали с цялата тази информация. И преди малко чух, че са изпълнили успешно Падането в Потала, преди дворецът да бъде унищожен. Освен това чух Дион да нарежда унищожаването на връзката с лунохода.
Йоланте кимна към разбития компютър на масата.
— Това сигурно е бил компютърът им за връзка. Хората му са покрили пиедестала с фолиото и после са потрошили компютъра, осигуряващ връзка с единственото нещо, което може да го открие — луноходите. Джак, дори да знаехме къде са другите две планини, докато пиедесталът е покрит, не можем да изпълним Падането.
Джак прехапа устна и се замисли. После изруга:
— По дяволите! Мътните да го вземат…