Гласът имаше характерен акцент, който Джак познаваше отлично.
Новозеландски акцент.
Скай Монстър.
Някаква част от съзнанието на Джак се помъчи да си обясни как е възможно Скай Монстър да се е озовал тук.
Скай Монстър беше мъртъв. Беше загинал заедно с Мечо Пух, когато самолетът им беше улучен в небето недалеч от Москва и свален, докато двамата бяха в кома след звъна на камбаната и летяха на автопилот. Че той дори беше прочел техните Писма от Другата страна.
„После ще мислиш за това! “ — изкрещя умът му.
Джак се задейства.
— Всички! Насам! Бързо, бързо, бързо!
Джак си запробива път през натрошени парчетии, стигна до една врата, изрита я…
… и пред него се разкри изумителна гледка.
Хидроплан ICON А10 летеше точно до тях, бързо и ниско, като почти докосваше стръмния склон само на метри от плъзгащата се обсерватория!
Името на самолета беше изписано на фюзелажа му:
Секси принц 2
Вторият хидроплан от имението на Хадес.
И в кабината му беше Скай Монстър и изпълняваше въздушен акробатичен номер, на който бяха способни само шепа пилоти в целия свят. А до него, протегнал ръка през отворената врата на самолета, им махаше Мечо Пух!
Гледката наистина не можеше да се опише с думи.
Дванайсететажна сребриста обсерватория, плъзгаща се по планинския склон с покрива напред, носеща се към бездънна пропаст — и до нея малък хидроплан и мъж, който махаше от отворената врата на самолета.
Тъй като се плъзгаше странично, вратата се беше отворила надолу и се беше превърнала в малка платформа, на която Джак и хората му можеха да застанат.
Те стояха обърнати към Мечо Пух, който се намираше на три метра от тях. Но заради размаха на крилете на самолета вратата на Пух беше прекалено далече, за да стигнат до нея.
Мечо Пух посочи левия понтон на хидроплана.
— Хванете се за плъзгача!
Йоланте опита първа, прекрачи от вратата и се хвана за понтона. Никой я последва, после и Истън.
Блъскани от вятъра и снега, тримата се вкопчиха отчаяно в пръчките на плъзгача.
Но на него нямаше повече място.
Нямаше място за Джак.
Мечо Пух също го забеляза, погледна Джак в очите…
… и протегна едната си ръка, като с другата се държеше за рамката на вратата.
— Скачай! Ще те хвана, приятелю! — извика той.
И точно когато сградата стигна скалния ръб, запращайки сняг в пропастта под него, Джак скочи през вратата, протегнал ръка към Мечо Пух…
… и двамата се сграбчиха здраво.
Обсерваторията полетя през ръба и се понесе надолу в бездната.
Сребристата й дванайсететажна кула се отдалечаваше, ставаше все по-малка и по-малка на фона на планината около нея…
… докато малкият хидроплан продължи хоризонтално и напред с трите фигури, вкопчени в левия му плъзгач, и четвърта, висяща от лявата му врата.
Хидропланът летеше в нощното небе, окъпан в лунната светлина.
Много секунди по-късно някъде в дълбините на планинската пропаст се разнесе оглушителен трясък — обсерваторията падна на дъното й.
След десет минути хидропланът се приводни в едно планинско езеро в съседна Швейцария и спря при брега.
Всички скочиха на земята, прегърнаха Скай Монстър и му благодариха за невероятното пилотиране.
— Вие пък откъде се взехте? — попита Джак. — Нали бяхте мъртви.
— Скочихме от „Небесният воин“ малко преди ракетата да го удари — отвърна Скай Монстър.
— Познаваш ме, Джак. Винаги използвам най-добрите слушалки, когато летя — военни, напълно изолиращи. Не бяхме заспали, просто сигналът ни беше заглушен.
— И се приземихме в някакво затънтено поле край Москва, направо насред нищото, така че нямаше как да се свържем с вас — добави Мечо Пух. — Оттогава се мъчехме да се върнем. Накрая отмъкнахме самолет от едно местно летище и се добрахме до имението на Хадес в Елзас-Лотарингия… добре де, до онова, което беше останало от него. Димящи развалини. Там засякохме куп сигнали, някои от които споменаваха теб, и веднага запрашихме насам. Опитвахме се да се свържем по радиото, но сигурно сте превключили на друга честота.
— Така е. Превключихме, след като Сфинкса хакна комерсиалните радиочестоти. Но определено се радвам, че пристигнахте точно навреме — каза Джак.
Погледна спокойната планина около тях. Още се намираха в Алпите, източно от Монблан, в швейцарската част на масива, но далече от всичко.
Джак се загледа умислено в планината.
Йоланте застана до него.
— И сега какво ще правим?
— Сфинкса вече или е пристигнал, или е на път да пристигне във Върховния Лабиринт — каза Джак. — Долу в пещерата чух, че монасите на Омега са изпълнили Падането в Потала преди Сфинкса да унищожи тамошната планина. А сега и Дион изпълни Падането и може да отиде при Сфинкса в Лабиринта и да му помогне…