А колко радост, глъчка, вик
в деня на някой мъченик!
Такава глъч и смехове
и във села, и в градове!
Смехът прогонва всички грижи
и светват схлупените хижи.
Пристига Новата година.
Гори голямата камина.
По масите от всяка кана
се стича белоснежна пяна.
Във ъгъла стоят бащите,
приказват си, димят лулите,
а вътре младежта лудува,
бърбори, смее се, танцува.
И аз постъпвам като нея
и джафкам, лая, т.е. пея.
Но ти си прав отчасти май.
Нерядко някой негодяй,
сдобил се с пълна власт злодейства,
измъчва честните семейства
и като бурени при оран
изтръгва бедните от корен.
Това той прави не от злоба,
а зарад някоя особа:
за да измъкне нещо в дар
от своя знатен господар.
А в парламента утре лорда
ще заяви с осанка горда,
че тачи свято свободата
и служи честно на страната.
Цезар
Какво ти служи? Ах, ти, брат,
ти малко знаеш тоя свят.
Той казва там, каквото вчера
му е подсказал премиера.
Със „за“ или „против“ гласува,
тъй както оня му диктува.
Затуй пък вечер с разни дами
в театъра ще гледа драми
и ще се мярка по паради,
по балове и маскаради.
А може би оттук веднага
ще полети в Кале и Хага,
ще види свят, ще се облича,
ще гледа и ще се развлича
и в някой тамошен салон
ще вниква във добрия тон.
И във Версай ще пококетства,
ще пръска старите наследства,
В Мадрид два дена ще прекара
и ще подрънка на китара.
Бой с бикове ще посети,
в Италия ще се вести,
момичетата ще огледа.
Оттам след някоя победа
по немските води ще плува.
Ще полежи, ще побленува,
за да отдъхне, да почине,
преди обратно да замине.
И за да се освободи
от неприятните следи,
които му е завещала
синьората от карнавала.
Така той служи. Унижение,
разврат, позор и разорение
донася този патриот
на обоселия народ.
Люат
Ах, скоро тия господа
ще пропилеят без следа
имотите си, виждам аз.
Но дяволът е и във нас:
„Какво ли — ни нашепва злия —
да поживееш като тия!“
Но ако твоите големци
сменеха своите дворци,
слуги, карети и имения
със честните ни забавления,
би имал всеки своя пай:
и лорд, и фермер, и ратай.
Аз зная бедния и знам,
че той е предан, честен, прям.
Защо твърдят, че бил хитрец,
простак, измамник и крадец?
Е, тайничко дърва сече,
е, скрито нещичко рече
по повод на една особа,
известна със голяма злоба,
удари заек край селото
или пък патица в блатото,
но той не причинява зло
и скръб комуто да било.
Но твоите лордове поне
щастливи ли са, или не?
Цезар
Със тях да беше поживял,
не би им, Люат, завидял.
Не страдат те от зной и студ,
не мрат от непосилен труд,
не се до смърт преуморяват,
не се без време състаряват,
не са от влагата нездрави,
не чувстват всичките си стави.
Но тъй човекът е устроен,
че без беди е неспокоен.
Ако ги няма, то тогава
нарочно сам си ги създава.
След оран в бедната си нива
орачът с радост отпочива.
Момата хвърля уморена
със радост пълните вретена.
Но не! Преситените хора
не знаят сладката умора.
Томи ги дрямка, скука, лен,
стоят намръщени весден,
а нощем пак не си доспиват,
при все че само отпочиват.
Не ги развлича нито бал,
ни маскарад, ни карнавал
и нито бясната езда.
О, тия мрачни господа
във нищо радост не намират,
а само външно парадират.
Политиката им е спорт.
Изгубилият спора лорд
прилага своите дарования
в по-малко скучни занимания,
в хазарт, в гуляи, във пиянство:
в туй проявява постоянство.
А наште леди! Те така
се хващат нежно подръка
и тъй са мили, че дори
ще ги помислиш за сестри.
Но тия прелестни особи
са всъщност въплотени злоби
и в завистта, ако рекат,
и дявола ще затъмнят.
Учтиви, с чашка чай в ръката
прекарват дълго в столовата,
след туй пред купчина пари
се заиграват до зори
на карти — дяволски картини.
Реколтата за две години
от ечемик, жито и ръж
залагат често наведнъж.
Това наричат развлечения.
Е, съществуват изключения.
Без тях не може впрочем, брат.
Така живее тоя свят.
На запад потъмня небето
и здрачът легна над полето.
По пътя хлопаха звънците,
запяха весело щурците,
шумяха тъмните дървета,
когато в мрака двете псета
с опашките се поздравиха
и дружески се разделиха
със тоя лай: „Прекрасно, мили,
че кучета сме се родили.“