— Трябваше да ти кажа — обади се той. — Съжалявам.
— Това не е достатъчно, Дермот.
Една сервитьорка донесе поднос и постави чийзбургера пред Линч. Той кимна в знак на благодарност и наля мляко в кафето си, докато сервитьорката поднасяше салатата на Мери. Изчака момичето да се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе, преди да проговори:
— Не бях сигурен дали мога да ти имам доверие.
— Е, аз пък съм напълно сигурна, че не мога да ти имам доверие — отвърна тя.
Взе вилицата и набоде късче домат.
— Как може да наричат това нещо салата? Домат, три листа маруля, дето и заек не би я искал, и няколко колелца краставица отпреди седмица.
— Съжалявам — каза Линч.
— А според теб как се чувствам аз? Да не съм някаква доносничка, която ще се втурне в полицията при първия проблем?
Линч сви рамене. Погледна чийзбургера, но вече нямаше апетит. Пат О’Риордан мъртъв. Спомни си как едрият мъжага го беше притиснал до гърдите си в деня, когато се сбогуваха. „Пази се“ — беше му казал О’Риордан. Линч възнамеряваше да прави точно това. Отпи малко кафе и преглътна, докато мислеше какво да й каже.
— Щях да ти кажа.
— Кога?
— Не знам.
— Това не е никакъв отговор.
Тя сложи вилицата си на масата и се наведе над нея.
— Аз съм в тази работа заедно с теб и ще направя всичко възможно, за да ти помогна. Не очаквам да предаваш организацията или да споменаваш имена, но не очаквам и да бъда третирана като враг или нещо такова.
Тя кимна към вестника.
— Четирима доброволци застреляни в Мейда Вейл малко преди да потропаш на вратата ми. Съвпадение? Мисля, че не. И какво трябва да си мисля, Дермот? Или си бил с тях и си успял да се измъкнеш, или си ги убил. Искаш ли да знаеш какво мисля?
Линч кимна бавно.
— Мисля, че ако те преследваха Доброволците от Ълстър или Армията от Ълстър, или дори специалните части, ти щеше да ми кажеш. Всъщност сигурно изобщо нямаше да дойдеш за помощ при мен, защото в Килбърн има достатъчно скривалища, където биха се погрижили добре за теб.
— Не толкова добре — каза той усмихнат.
— С усмивка на победител няма да се откачиш толкова леко — каза тя. — И това е още нещо, което ме вбесява. С лъжа се вмъкна в леглото ми, Дермот. Много време ще мине, преди да ти простя.
— Не беше лъжа, Мери. Добре де, признавам, че не ти казах цялата истина, но не съм лъгал. Търся Крамър и организацията не е много щастлива от това.
— Семантика — отвърна тя с пренебрежителен тон. — Играеш си с думите. Както и да е, казвах, че според мен ти не си работил с хората, които са били убити снощи. Права ли съм?
— Права си — отговори той. — Те се опитаха да ме убият. Защитавах се.
— И защо ще искат да те убият, Дермот? Не може до един да са били ревниви съпрузи.
Линч посочи вестника.
— Прочете ли за убития фермер? Пат О’Риордан?
Мери кимна.
— ИРА го е убила. Може дори да са били същите четирима, които опитаха да убият и мен.
— Това е отговора на въпроса „кой“. Аз питах защо.
— Двамата с Пат участвахме в една операция на границата. Нещата се объркаха, загинаха двама туристи. Американци. Не съм сигурен какво точно е станало там. Казаха ни да се измъкваме, да кротуваме известно време, но изглежда, че някой е решил, че е необходимо по-трайно решение.
— Те правят ли така?
— Разбира се. Не желаят никой друг да се грижи за мръсното им бельо. Искат да покажат, че могат да контролират своите. Освен това, ако властите ни пипнат, може да проговорим. Не казвам, че бихме проговорили, а че Военният съвет би помислил за такава възможност. И затова, вместо да поемат рискове, те решават да убият Пат и мен.
Устата на Мери се отвори. Тя поклати глава и погълна половината от своята диетична кола.
— Това не е истина — каза тя, като сложи чашата на масата.
— Де да беше така! — Линч взе чийзбургера и го захапа.
— Значи те са те нападнали и ти си ги убил?
Линч преглътна и кимна.
— Вървях си към апартамента, в който бях отседнал. До мен спря някакъв микробус и един ме запита дали не съм Дермот Линч. Въоръжени бяха. Ако не мислеха да ме убиват там, на момента, значи са щели да го направят по-късно. В някое хубаво и тихо местенце, може би извън града. Може би са мислели да направят така, че да прилича на самоубийство или авария, но, Мери, скъпа, нямаше как да остана с тях и да открия какво точно искат.