Выбрать главу

Су Мин поклати глава, без да вдига очи.

— Грешиш. Не е само това.

Тя разтвори юмрука си и метна три монети във въздуха. Те се завъртяха бавно, а после паднаха на одеялото. Погледна ги, а после записа нещо в бележника си.

— Какво правиш? — запита той.

Су Мин взе трите монети и ги стисна силно в лявата си ръка.

— Търся посоката — отговори тя.

Хвърли монетите и си записа още нещо.

Крамър седна във фотьойла и заинтригуван се наведе напред, за да гледа. Тя отново хвърли монетите. Крамър надникна към бележника. Тя беше нарисувала няколко линии, една над друга, някои от тях прекъснати в средата.

— Може ли? — запита той и посочи към томчето с кожена подвързия.

— Заповядай — отговори тя, като хвърли отново монетите.

Крамър взе книгата. Кожата беше стара и страниците пожълтели, но очевидно книгата беше пазена. Отвори я. Китайска беше. Крамър разлисти захабените от пипане страници. Имаше няколко илюстрации, чертежи в черно и бяло на китайски фигурки, птици, животни и пейзажи. Книгата, изглежда, беше разделена на глави, всяка започваше със схема, подобна на тази, която Су Мин беше нарисувала в бележника си. Шест линии една над друга, някои прекъснати в средата, други — не. Крамър затвори книгата и погледна схемата в бележника на Су Мин. Тя забеляза учудената му физиономия.

— Това е шестоъгълник — обясни тя.

— Шестоъгълник ли?

— Той показва къде да търсиш в И Чин.

Крамър се усмихна.

— Ти нарочно ли се правиш на загадъчна?

Су Мин му подаде трите монети. По тях се виждаха изписани китайски знаци и имаха малки дупки в средата. Както и книгата, очевидно и те бяха много стари, с почти заличени знаци.

— И Чин е Книгата на промяната на живота. Или Книгата на промените. Заглавието може да се преведе по няколко начина. Идеята в книгата е на повече от пет хиляди години. Моето копие е над тристагодишно.

Крамър вдигна вежди.

— Триста години?

— Монетите са дори още по-стари.

— Колко?

— Най-малко на осемстотин години.

Крамър се загледа в монетите в дланта си. Запита се в колко ли хиляди длани са се намирали през годините. Не можеше да си представи как ли се е променял светът, докато монетите са преминавали от поколение в поколение и са ставали все по-гладки и тъмни, а хората, които са ги направили, са се превърнали в прах.

— Мисля, че никога не съм се докосвал до нещо толкова старо — каза той.

— Наистина нещата добиват други измерения, нали? — запита Су Мин.

— А това И Чин върши ли работа?

— Това не е телевизор, Майк Крамър. Не е нещо, което включваш и гледаш. И Чин помага да разтълкуваш онова, което става с теб. То е оракул и умението се състои в тълкуването на книгата.

— Като картите таро?

— По-детайлно е, но идеята е подобна.

— Предсказване на бъдещето?

— Не, Майк Крамър, не е предсказване на бъдещето.

Тя протегна ръка за монетите и той й ги върна.

— Ти гадаеш ли за шефа си?

Су Мин потри монетите между дланите си, сякаш за да ги затопли.

— Всеки ден.

— Значи той вярва в тези неща, а?

Су Мин въздъхна, сякаш беше дълбоко разочарована.

— Не е въпрос на вярване. Не е необходимо да вярваш в самолетите, за да те пренесат през небето. Да, господин Вандермайер вярва в същността на И Чин и в моето тълкование, но това не е важно, като става дума за истинността.

— Значи върши работа.

Очите на Су Мин блеснаха, но после тя се усмихна, защото разбра, че той я подкача.

— Да, Майк Крамър, върши работа. Сега доволен ли си?

— Ще гледаш ли на мен?

В продължение на няколко секунди Майк се взираше в очите й. Тя спря да се усмихва.

— Това е тест, нали? Искаш да ме изпиташ.

Крамър сви рамене.

— Мислех си, че сигурно ще е интересно и толкова. Ако не искаш да…

— Не става въпрос дали искам, но не съм морско свинче. Не ми е нужно някой да пробва уменията ми. Аз се консултирам с И Чин за себе си и за господин Вандермайер. Не правя фокуси.

Тя подаде монетите и Крамър ги взе.

— Трябва да зададеш конкретен въпрос — каза му жената. — Но не такъв, на който може да се отговори с да или не, и въпросът е важен за теб. И Чин не трябва да се използва за развлечение, нали разбираш?

— Да — отвърна кротко Крамър.

Су Мин кимна.

— Когато фиксираш въпроса в мисълта си, хвърли монетите шест пъти. В зависимост от начина, по който падат, всяко хвърляне ще бъде ин или ян. Ако е ян, чертая непрекъсната линия, ако е ин, чертая прекъсната линия. Шестте хвърляния правят шестоъгълник. Разбираш ли?