Джакман отвори досието на Майк Крамър. Състоеше се предимно от доклади от службата му в армията и по-късно 22-ри полк на специалните въздушнодесантни части, почитан по целия свят. От вътрешната страна на папката имаше закачена с кламер цветна фотография: лента с три снимки, ляв и десен профил и една анфас. Погледът на Крамър сякаш пареше от снимката. Прекъсна го стюардесата, която запита дали може да прибере празната чаша. Той я подаде, без да откъсва очи от снимката.
Очите на Крамър бяха хлътнали, а носът му леко гърбав, поради което той напомняше за хищник. Според досието Крамър беше на тридесет и седем години, но очите му спокойно можеха да принадлежат на осемдесетгодишен старец. В тях нямаше тъга, нито горчивина, а само студен и спокоен поглед, който сякаш прозираше през Джакман. Аналитикът се питаше какво ли е видял и правил Крамър, за да добие такъв твърд поглед. Досието не казваше много. Служил на Фолкландските острови и действал под прикритие в Северна Ирландия. След три периода там е бил заловен от ИРА и измъчван брутално. Спасили го и го закарали спешно с хеликоптер в болница в Белфаст, където хирурзи спасили живота му, но скоро след това напуснал специалните части поради здравословни причини. Нямаше подробности за заниманията на Крамър след напускането на полка, но Джакман беше останал с впечатлението, че той крие нещо. Сигурен беше, че полковникът е използвал Крамър поне за една операция с такава секретност, че да не може да прати дори собствените си хора.
Полковникът беше уклончив относно мотивацията на Крамър да заеме мястото на Вандермайер. Като прочете досието, Джакман си помисли най-напред, че Крамър смята да доказва нещо, защото са го накарали да напусне армията рано. Недовършена работа може би. При срещата с него очи в очи Джакман беше разбрал, че има нещо друго. Искаше му се да прекара повече време с Майк Крамър, да седне с него и да поговори подробно, да направи онова, което вършеше най-добре — да проникне и да се поразрови из онова, което кара човека да действа.
Аналитикът се усмихна, като си спомни как полковникът беше стиснал челюсти, когато той изтъкна колко много Крамър отговаря на профила на търсения от тях човек. Семейството на Майк Крамър, загубил майка си и с отсъстващ баща през юношеските години, почти сигурно го е подтикнало да се запише в армията. Но Джакман знаеше и че точно такава среда би могла да доведе до психологически проблеми, които, съчетани с интензивното обучение на Крамър, са идеалната рецепта за създаването на убиец психопат. Майката на Джакман също беше умряла в детството му и той знаеше много добре, че празнината, която тя оставя, не може никога да бъде запълнена. В случая на Крамър никой не е опитал да запълни тази празнина и той беше потърсил убежище в армията.
Според служебното досие Крамър не е бил блестящ като редови войник и няколко пъти го наказвали за неподчинение. Едва след като преминал щателния подбор за специалните части, той намерил призванието си. Обучен до върховна степен, за която повечето мъже могат само да мечтаят, и овладял оръжията, експлозивите и парашутите, Крамър се беше превърнал в правителствена машина за убийства. Но животът в полка му е върнал нещо, което е нямал преди — семейството. Другите войници са му станали братя, полкът му осигурявал всичко необходимо и според Джакман полковникът вероятно е станал бащата, който Крамър е търсил. Джакман знаеше, че напускането на полка, когото Крамър е обичал, трябва да е било също толкова съсипващо, колкото смъртта на майка му. Връщането в цивилния живот е изглеждало като повторение на загубата от детството. Възможно е краят на армейските дни да е отприщил всички чувства, които Крамър е задържал през годините.