Джакман се замисли какво ли е правил Крамър като цивилен. Хората с минало като неговото ставаха наемници, отиваха в затвора или умираха. Аналитикът се облегна на седалката, усмихнат на себе си. Очакваше отново да се срещне с Крамър: имаше да го пита за много неща. Искаше да знае колко живота е отнел Крамър и как се е чувствал, дали е изпитвал наслада от убийството, или е гледал на него като на поредната войнишка задача. Искаше да разбере как е било първото убийство и дали чувствата са се променили при второто, третото и четвъртото. Искаше да знае и още нещо — дали това му липсваше.
Крамър стоеше до прозореца на спалнята, загледан към паркинга. Бели халогенни прожектори осветяваха района и хвърляха отблясъци по колите. През асфалтираната площадка мина една котка на червени и бели шарки с вирнати уши и изправена нагоре опашка, сякаш патрулираше. Крамър се усмихна при тази мисъл — котка, обучена от специалните части да убива без чувства, котка, която би издържала повече и би победила в бой и в пиене всяка друга котка. Котката спря по средата на площадката, сякаш забелязала нещо. В светлината се появи една фигура и тръгна към котката. Крамър разпозна Алан.
Той отиде при котката и клекна до нея. Тя изви гръб, отърка се в протегнатата му ръка и Крамър си представи как мърка от удоволствие. Алан погледна нагоре. Майк не беше сигурен дали отразените в стъклата ярки светлини биха позволили на Алан да го види, но всички негови съмнения се изпариха, когато Алан се изправи и му махна с ръка. Крамър отвори прозореца.
— Чакай, идвам! — извика.
Алан отговори с вдигнат палец. Сградата беше тъмна, но Крамър не включи осветлението. Тихо слезе по стълбите и се измъкна през задната врата, където Алан го чакаше с котката в ръце.
— Всичко наред ли е? — запита Крамър.
— Да. Познаваш ли Джинджър?
Крамър погали котката.
— Към училището ли е?
— Предполагам. Изглежда достатъчно питомна. Като за котка.
Алан се наведе и пусна котката. Тя го изгледа няколко секунди, а после тихо изчезна в тъмнината.
— Ти как си?
Крамър кимна.
— Добре. Просто исках малко въздух.
Двамата отидоха заедно зад сградата на училището и тръгнаха през полянката. Високо горе в осеяното със звезди небе забелязаха светлините на самолет. Човекът, нападнал Крамър в столовата, стоеше до портата и кимна на двамата. Алан помаха с ръка.
— Ти как попадна тук? — запита Крамър.
— Полковникът искаше човек с опит като телохранител и предполагам, че отговарях на изискванията.
— Как така.
— Ами те не го разгласяват, но нашият полк осигурява бодигардове за кралското семейство и за политици, когато ходят зад граница, освен това обучаваме телохранители на чужди държавници. Преди да дойда в звеното за обучение, прекарах шест месеца със султана на Бруней.
— А Мартин?
— Аз го предложих. Преди години той напусна рейнджърите, за да започне собствен бизнес като телохранител в Южна Франция. Добре я кара. Полковникът трябваше доста да го уговаря, за да го убеди, но пък той е най-добрият. Ами ти, Майк? — запита след кратко мълчание.
— Какво искаш да кажеш?
При портала се обърнаха и тръгнаха към тенис кортовете. Очите на Крамър непрекъснато се движеха, проверяваха сенките, търсеха всевъзможни признаци, че някой от хората на Алан се готви да го нападне.
— Знаеш какво искам да кажа. При стандартната операция като телохранител главната цел е да опазиш клиента. Стоим наблизо, правим необходимото да осигурим безопасна среда и ако се разхвърчат лайна, заставаме между клиента и неприятностите и го измъкваме адски бързо. Неговата безопасност е над всичко.
Крамър кимна. В далечината се обади бухал.
— Двамата с Мартин не пазим теб, Майк. Знаеш го. Инструкциите ни са да ударим убиеца. Твоето оцеляване е на второ място.
Крамър прочисти гърлото си.
— Второ? Мислех, че е по-ниско от това.
Алан се усмихна леко.
— Та защо избраха теб за тази работа?
— Искаш да кажеш за примамка? Предполагам, че извадих късмет.
Алан кимна и спря да задава повече въпроси. Известно време вървяха, без да говорят. Прожекторите около тенискорта бяха включени. По твърдата шамотова повърхност блестяха празни гилзи, останали от днешното упражнение.