— Майк… — започна той.
— Да — каза Крамър, преди Мартин да успее да се изкаже. Подаде му сандвичите и мъжът направо ги грабна от ръката му.
Дермот Линч наблюдаваше как мерцедесът излиза бавно от входа на училището и тръгва по пътя. Свали бинокъла от очите си.
— Той е. Седи на задната седалка с едно момиче.
— Какво ще правим? — запита Мери.
Линч се почеса по брадата и свъси вежди. Паркирали бяха отстрани на пътя, почти четвърт миля от входа, обратно на посоката на движение на мерцедеса. Имаше само две възможности: да следва Крамър или да опита да разбере какво става в училището. Мери седеше и го наблюдаваше. Знаеше, че решението трябва да вземе той. Линч избра мерцедеса. Трябваше му Крамър. Протегна ръка и запали двигателя.
— Извади картата — каза, като включи на скорост.
Мери отвори жабката и разгъна картата, когато преминаха край входа на училището. Пазачите се бяха махнали, сякаш фактът, че Крамър си тръгва, означаваше, че вече не е необходима охрана. Линч имаше чувството, че Крамър няма да се върне тук и че каквото и да правеше той, навлизаше в следваща фаза.
— Какво могат да предприемат? — запита Линч, като не откъсваше очи от мерцедеса. Опитваше да стои максимално далече, но пътят се виеше и той не искаше да рискува да ги изгуби. Осъзна, че непрекъснато ускорява и спира, защото засилваше към всеки завой и рязко натискаше спирачката при вида на мерцедеса. Не можеше да си позволи да остане прекалено далече от него, когато стигнат кръстопътя при шосе Б4295, защото нямаше да разбере дали колата отива на север или на юг.
— Ако приемем, че не отиват просто на плаж, бих казал, че са тръгнали за летището или за Суонси, а после може би за Лондон. Освен ако не са поели към някой кораб — полуостровът е осеян с малки пристани.
Линч неволно приведе глава, когато над тях нещо нададе вой. Оказа се огромен хеликоптер, боядисаният в червено, бяло и синьо „Сий Кинг“, който беше взел Крамър от вълнолома в Хаут при последната им среща. Хеликоптерът летеше ниско към училището.
— Изнасят се — каза Линч на Мери. Спря рязко заради един трактор, който излизаше на пътя пред тях.
— Исусе Христе! — изсъска той, когато автомобилът се хлъзна по калта, която падаше от огромните гуми на трактора. Успя да овладее колата, а после нетърпеливо тръгна след трактора, като се опитваше да види дали пътят е чист.
— Мисля, че можеш да го изпревариш — каза Мери несигурно, като гледаше през стъклото на своята врата.
Линч изви врат настрани, но виждаше само жив плет. Натисна газта и тръгна да изпреварва трактора. Едва когато се изравни с него и видя, че пътят е чист, осъзна, че е затаил дъх. Въздъхна печално и ускори. Когато стигна до шосе Б4295, мерцедесът не се виждаше.
— Какво мислиш? Север или юг?
— На север ще тръгнат само ако ще остават в Уелс — отговори Мери, този път по-убедено.
— Да, мисля, че си права — съгласи се Линч и сви наляво.
След три минути бързо каране забелязаха мерцедеса напред, почти в село Ланърхидиън.
— Открихме ги — каза Линч доволен.
Мерцедесът сви по шосе Б4271 и тръгна на изток.
— Отиват на летището — каза Мери, като вдигна очи от картата.
— Или в Суонси.
Наоколо нямаше много коли и Линч осъзна, че хората в мерцедеса ще разберат не след дълго, че някой ги следи.
— Вдигни картата нагоре, прави се на туристка — каза Линч.
Мери го послуша и той даде газ. Изравни се с мерцедеса, даде мигач и го изпревари на една дълга права отсечка от пътя. Мери свали картата.
— Значи сега те са зад нас, нали?
— Вече няма да мислят, че ги следим — каза Линч. — Напълно сигурни сме, че ще останат на този път до кръстовището с шосе А4118, и затова ще караме напред.
Мери кимна.
— А какво правеше хеликоптерът?
— Според мен прибира другите, които останаха в училището.
— А защо не взеха и Крамър?
Линч направи гримаса.
— Не съм гадател.
— Това не е обикновен хеликоптер, нали? Армейските обикновено са зелени.
— На Министерството на отбраната е. Именно той докара Крамър в Уелс.
Линч погледна в огледалото. Мерцедесът не се виждаше. Забави малко и след около минутка колата се появи. Убеден, че няма да загуби плячката си, той отново ускори.
Ръката на Мери се плъзна по коляното му.
— Кога, Дермот?
— Не знам, Мери. Видя ли двамата здравеняци на предната седалка?