— Ето ни, господин Вандермайер.
Гласът на Алан го стресна и прекъсна мислите му.
— А? — изпъшка Крамър, като разтърка очи.
— Казах, че пристигнахме, господин Вандермайер.
Крамър осъзна, че Алан нарочно използва това име, за да може той да свикне да отговаря.
— Чудесно — отвърна Майк.
Усмихна се на Су Мин. Тя не показа изненада при споменаването на името на шефа й и затова Крамър реши, че вероятно е инструктирана от полковника.
Мартин показа документите си на един отегчен пазач и той им махна да отидат към хангара. Крамър подсвирна, като видя самолета. Блестящ реактивен „Лиър“ със спусната стълба и с двама униформени пилоти, застанали мирно до нея.
— Инструктирани са — каза Алан, преди Крамър да успее да проговори. — И не се притеснявай, проверени са.
— Те са с господин Вандермайер повече от пет години — добави Су Мин.
Мерцедесът спря до самолета. Крамър остана на мястото си, докато Мартин излезе и му отвори вратата. Алан се качи по стълбичката първи, изчезна в самолета и след няколко секунди се появи отново и махна към Мартин. Крамър тръгна нагоре, последван от Су Мин, а Мартин беше последен, понесъл пакета със сандвичи и термоса с кафе. Пилотите кимнаха за поздрав на Крамър, но той виждаше, че го преценяват и се опитват да разберат що за човек заема мястото на шефа им.
Крамър влезе в самолета и се огледа. Интериорът беше по-луксозен от всяко първокласно помещение, което беше виждал. Прозорците бяха големи като на влаковете, имаше шест седалки, всяка с размерите на фотьойл, а в задната част се намираше кожен диван пред шкаф от орехово дърво, в който се виждаха телевизор и видеокасетофон. Подът беше покрит с дебел сив килим и обувките на Крамър потънаха в него, когато тръгна към средата на самолета.
— Отзад има баня с душ — каза Су Мин. — Диванът се разтяга и става двойно легло.
— Ето как живее другата половина на човечеството — каза Мартин.
— Определено е по-добре от „Херкулесите“11 — съгласи се Алан.
Единият пилот затвори вратата, а другия изчезна в кабината.
— Сега трябва да ви направя пълен инструктаж, но тъй като това сме го правили и преди, ще ви кажа само да си сложите коланите при излитането и при кацането и да ви пожелая приятен път.
Пилотът последва колегата си в кабината.
Крамър седна в един от огромните фотьойли и закопча колана си. Су Мин се отпусна в съседното кресло.
— Хей, Су Мин, в колко започва филмът по вътрешната система? — запита Мартин.
— Няма филми — отговори Су Мин, която прие въпроса на сериозно.
Двата реактивни двигателя започнаха да вият, после изреваха и след минутка-две самолетът тръгна по асфалта. Крамър си пое дълбоко дъх няколко пъти. Усещаше адреналина в тялото си дотолкова, че почти му се виеше свят. Всичко започваше.
— Сега какво? — запита Мери, докато Линч наблюдаваше самолета, който ускоряваше по пистата. Машината се издигна във въздуха, изкачи се стръмно, а после се наклони надясно. След няколко секунди се загуби в облаците.
— Дай ми химикалка, бързо — каза Линч.
Повтори наум регистрационния номер на самолета, а после, когато Мери му подаде химикалката, го записа в ъгъла на картата.