Тя се засмя горчиво, рязко, като възклицание или по-скоро като вик от болка.
— Отначало преводачът не искаше да му казва какво говоря. Твърдеше, че ще го раздразня и че трябва да му казвам само хубави неща. Майка ми го сгълча и накрая той преведе думите ми точно. Казах му за неща, които са се случили с него преди. Неща, които смяташе, че никой не знае, че никой не би могъл да ги знае. Тайни. Тогава спря да се смее. Не мога да си спомня какво му казах, не всичко. След няколко минути спрях да гледам линиите на дланта му. Все още я държах, но гледах през нея. Той започна да задава въпроси на преводача, който ми ги превеждаше, но аз не можех да им отговоря. Можех само да му кажа какво виждам.
Тя наля малко олио в горещия тиган и го разклати.
— И тогава видях нещо в бъдещето. Казах му да се пази от един по-възрастен човек, който не го гледа в очите и винаги се усмихва. Предупредих го да не го изпуска от погледа си, защото онзи човек иска да му навреди и не бива да му се вярва. Той ме запита кога ще се случи това, но аз не знаех, защото то не става така. Искаше да разбере още неща, но аз бях уморена и майка ми ме накара да спра. Това човек не може да го насилва — то или става или не.
Крамър кимна, въпреки че тя не гледаше към него. Представяше си малкото момиче, в чиито ръце шепата на мъжа изглежда огромна, широко разтворените й очи, докато гледа в дланта му.
— И вярно ли излезе?
— Той се качи в голямата кола с преводача и заминаха на север, към границата. Аз не мислех, че ще го видя отново. Майка ми взе парите и купи с тях газ за лампите и малко плат, за да ми ушие рокля. Тъкмо я шиеше една вечер, когато голямата кола спря при нашата ферма.
Су Мин пусна късчетата пилешко месо в горещия тиган и с две клечки започна да обръща цвърчащите парченца.
— В колата беше Вандермайер. Сам. Задното стъкло беше пръснато и отстрани през цялата кола се виждаха дупки от куршуми. С ризата си беше направил примка за ръката, а в колата навсякъде имаше кръв. Дошъл беше, за да ми благодари. Каза, че съм му спасила живота, и ми даде десет хиляди бахта. Толкова пари баща ми не можеше да изкара за цял живот. Вандермайер си замина, за Банкок, предполагам.
Жената изсипа зеленчуците в тигана и се обви в облак пара. Започна да разбърква пилето и зеленчуците с дървена бъркалка.
— Предсказанието ти сбъдна ли се?
— Така каза той. Не ми е разправял подробности. По-късно същата година имаше наводнение и загубихме реколтата и животните си. Изхарчихме всичките пари. Тогава господин Вандермайер се върна. Каза на баща ми, че иска да ни помогне. Предложи сделка. Винаги го бива в сделките. Ще плати за образованието ми, ще се грижи за мен и ще дава на баща ми сто хиляди бахта годишно. В замяна, аз ще живея с него като негова дъщеря.
Крамър отвори уста изненадан.
— Той те е купил?
— Не, не ме е купил.
— Той е платил за теб, Су Мин. Това е като робство.
Тя поклати глава и разбърка ястието в тигана.
— Ти не разбираш какво е в Тайланд. Не можеш дори да си представиш колко бедни бяхме. Имах братя, които се нуждаеха от образование, лекарства, а дори и храна. Моите родители ми бяха дали всичко и щяха да си загубят фермата. Тази жертва беше малка, Майк Крамър. А виж какво ми предложи той. Възможност да пътувам, да видя света. Да науча неща, за които дори не можех да сънувам. И в замяна аз трябваше само да му помагам. Да му помагам да върши работата си и да му казвам какво долавям в хората.
— Ами твоето семейство? Виждаш ли се с тях?
Тя сне тигана от печката и изля димящото пиле със зеленчуци в чиния.
— Разбира се. Виждам ги, когато пожелая. Сега са много богати — най-богатите хора в селото. Един от братята ми е лекар, другият учи в университета в Банкок. Господин Вандермайер се отнесе много добре с мен и семейството ми. Вземи ориза, ако обичаш.
Крамър прецеди ориза, докато Су Мин вадеше малки купи и клечки от слонова кост от един шкаф. Спря, като забеляза, че Крамър я гледа.
— Недей — каза.