— Е? — запита с блеснали очи.
— Не са много щастливи, Франк — каза Смолев.
— Не ми пука дали са щастливи или не — отвърна Диценза. — Те не седят заключени със списание „Плейбой“ за компания. Казвам ти, Джими, напоследък доста често имам среща с дясната си ръка и другата започва да ревнува. Искам жена, и то веднага.
— Всичко ще свърши след няколко дни, Франк. Снимките вече са в Цюрих. Още няколко дни. Не можеш ли да изчакаш?
— Ти женен ли си, Джими?
Смолев каза търпеливо:
— Да.
— От колко време?
— Осем години.
Диценза удари в бърз ритъм с длани по коленете си.
— Е, аз, за разлика от теб, все още харесвам секса, Джими. Много секс. Обичам секса, харесвам да съм с жена. Два пъти дневно, понякога три пъти. Обичам катерички, колкото са по-горещи и тесни, толкова по-добре. Да ме пазите заключен тук е напълно неестествено. Полудявам, ще експлодирам.
Наведе се напред заговорнически.
— Трябва да ти кажа, Джими, че дори ти почваш да ми изглеждаш доста апетитен. Е, какво казаха?
Смолев с усилие потисна отвращението си.
— Казаха да, щом няма друг начин да те накараме да млъкнеш. Става.
— Вярвай ми, Джими, няма друг начин да ме смълчиш.
На вратата се почука и двамата мъже погледнаха натам, когато Верити влезе.
— Рум сървис — обясни той.
— Чудесно — каза Диценза и се ухили към Смолев. — Гладен ли си? Аз съм си поръчал стек, мога да ти взема нещо. В края на краищата нали Чичо Сам плаща.
Смолев наблюдаваше облечения в бяло сако келнер, който буташе по килима пред себе си отрупана количка. На джоба му се виждаше пластмасова значка и цветната снимка на нея изглеждаше негова. Сервитьорът приличаше на мексиканец, със смугло лице и гъст мустак, който падаше надолу от двете страни на устата му. Смолев погледна Верити и той кимна, че е проверил сервитьора.
— Не, благодаря, Франк. Вече ядох.
Сервитьорът посегна към сребърен капак с облечената си в памучна ръкавица ръка и Смолев почувства как коремът му се свива, но когато капакът се махна, забеляза само голям стек с лук, пържено яйце и пържени картофи. Диценза кимна одобрително и махна с ръка на Верити.
— Разпиши чека, ако обичаш, Теч. И дай на човека десет долара бакшиш.
— Както кажете, господин Диценза — отговори Верити, като едва скриваше презрението си.
На количката имаше две потни бутилки „Будвайзер“ и сервитьорът ловко махна металните им капачки, преди да подаде чека на Верити. Докато той подписваше чека, Диценза взе една от бутилките и пи дълго. Пресуши половината наведнъж.
— Сигурен ли си? — настоя той към Смолев. — Храната тук е страхотна.
— Като знам колко ни струва, съм сигурен, че си прав. Ти се храни.
Диценза занесе чинията и бирата до своя диван.
— Донеси ми кетчупа, моля те — каза.
Смолев се загледа в гърба му и си представи как забива голям касапски нож в него много, много пъти.
— Да, Франк, ще ти го донеса.
Постави паничката с доматен сос на масичката за кафе и Диценза натопи в нея едно картофче. Млясна с устни и започна да реже стека на малки парченца, като майка, която приготвя храна за дете.
— Та кога ще дойдат момичетата?
— Момичета? — повтори Смолев. — Говорим за едно момиче, едно посещение. А аз и на това не съм съгласен.
Диценза поклати глава.
— Моя работа е как се разтоварвам сексуално.
Пъхна парче стек в устата си и го сдъвка шумно.
— Сигурен ли си, че не искаш нещо? — запита той с пълна уста.
— Аз не съм агенция за компаньонки, Франк. Ти искаше жена, ще ти уредя. Но само толкова.
— Исках компания. Женска. Не съм казвал колко искам.
Той потопи шепа картофи в кетчупа и ги напъха в устата си, като оцапа устните си. Изглеждаше, сякаш ги е порязал.
— Не се бъзикай с мен — предупреди го Смолев.
— Това е вариант — отвърна Диценза, — но между нас казано, предпочитам две осемнадесетгодишни.
Сервитьорът излезе, последван от Верити. Смолев отиде до прозореца и погледна към паркинга.
— Тук или е горещо, или ми има нещо — обади се Диценза. Смолев се обърна с лице към него.
— Според мен е добре. Искаш ли да засиля климатика?
Диценза кимна и отпи още една глътка от бутилката „Будвайзер“. Оригна се и остави бутилката на масата. Смолев се огледа за термостат, но не откри. Диценза извади картичка от джоба на сакото си и му я подаде.