Крамър стана и издърпа маншетите на ризата си, а Су Мин отвори вратата на офиса. Чу Алан да спори с посетителя и излезе, за да види какъв е проблемът. Един висок мъж в кафяв шлифер стоеше до бюрото на Джени, притиснал алуминиев куфар до гърдите си с разтревожено изражение. Беше към четиридесетгодишен, с дебели вежди, които почти се събираха над носа му. Изглеждаше зле обръснат, лицето му беше изпито и уморено.
Алан стоеше пред него с разперени ръце и блокираше пътя му. Тарланов говореше нещо бързо на руски и клатеше глава. След това каза на английски със силен акцент:
— Не, не. Оставете ме.
— Стойте където сте, господин Вандермайер — каза Алан, като продължаваше да блокира Тарланов.
Мартин се премести и застана между Крамър и руснака.
— Какъв е проблемът? — запита Крамър Су Мин.
Тя каза нещо на Тарланов и той отвърна, очевидно облекчен, че някой говори собствения му език.
— Не иска да отвори куфарчето — каза тя.
— Защо?
Руснакът, изглежда, разбра въпроса, защото отново каза нещо на Су Мин. Тя кимна и погледна Крамър.
— Казва, че ще го отвори само пред теб.
— Трябва да го претърсим, Су Мин — каза Алан. — Кажи му.
Су Мин понечи да преведе, но Тарланов вече клатеше глава.
Крамър разбра, че той разбира поне малко английски.
— Върнете се в офиса и затворете вратата, господин Вандермайер — каза Алан.
— Няма проблем, Алан — отвърна Крамър. — Су Мин, кажи му, че само ще го опипаме, нищо повече. Може да отвори куфара в моя офис, но просто искаме да сме сигурни, че няма оръжие.
Су Мин мина край Мартин и заговори меко на руснака, сякаш опитваше да успокои подплашен кон. Той кимна, все още нервен, но после остави куфарчето на пода и вдигна ръце. Гледаше в Крамър, докато Алан го претърсва.
— Охо, какво е това? — каза Алан и посегна зад гърба на Тарланов.
Ръката му се появи с малък автоматичен пистолет и той го вдигна, за да може Крамър да го види. Мартин избута Крамър назад в офиса и извади своя пистолет.
Тарланов заговори бързо на руски, докато Алан го претърсваше.
— Казва, че това е за самозащита — обясни Су Мин. — Лондон бил опасен град.
Алан извади малък спрей от джоба на руснака. Разгледа го и внимателно го помириса. Сбърчи нос.
— „Мейс“ е — каза той.
Руснакът кимна енергично.
— За защита.
— Говорите ли английски — запита Крамър.
Тарланов се усмихна предразполагащо.
— Малко.
— Това е всичко — каза Алан и отстъпи назад. Избърса очите си, които бяха започнали да сълзят от спрея. Погледна пистолета в дланта си. Малък, автоматичен, не много по-голям от този, който Крамър държеше в презраменния си кобур.
— Може ли? — запита Крамър, като протегна ръка. Алан му даде оръжието. Крамър не разпозна марката, макар че на цевта имаше надпис на руски.
— За самозащита — повтори руснакът.
Крамър извади пълнителя, пъхна го в джоба си и върна пистолета на руснака.
— Ще се чувствам по-спокоен, ако прегледам куфара — каза Алан на Крамър.
— Не. Само господин Вандермайер — настоя Тарланов със силния си акцент.
— Наблюдавай го, Мартин — каза Алан.
Мартин изръмжа. Той все още държеше автоматичния си пистолет в ръка. Алан кимна на Крамър да се върне в офиса и го последва, като затвори вратата зад себе си.
— Същата стойка горе-долу и не съм сигурен с акцента, освен това има пистолет. Може да е той, Майк.
Крамър направи гримаса.
— Според мен не се преструва. А нашият човек няма просто така да влезе тук, а сигурно щеше вече да е стрелял по теб и Мартин, а след това да ме е гръмнал и мен. Досега не е позволявал някой да го претърсва, просто почва да стреля.
Алан въздъхна дълбоко.
— Не искам да те оставям сам с него.
— Къде ще иде, Алан? Двамата с Мартин ще бъдете от другата страна на вратата. Това ще е самоубийство, а ние знаем, че убиецът не иска да умира.
Алан помисли няколко секунди.
— Добре. Но стой близо до него, внимавай, като отваря куфара и ако предприеме нещо заплашително…
— Да действам първи. Да, знам.
Алан изгледа Крамър в очите, а после се върна и отвори вратата.
— Нека влезе — каза той на Мартин.
Мартин спусна пистолета и отстъпи място на Тарланов. Руснакът взе металното куфарче и го внесе в офиса. Су Мин затвори вратата и застана с гръб към нея. Тарланов кимна и се усмихна на Крамър, като сложи куфара на бюрото му.