Выбрать главу

— Не очаквах, че говорите английски — каза Крамър.

Тарланов свъси вежди и погледна Су Мин. Тя преведе и той сви рамене.

— Малко — каза.

— От коя част на Русия сте?

Тарланов отново се обърна веднага към Су Мин и Крамър разбра, че руснакът говори съвсем слабо английски.

Су Мин погледна Крамър.

— Мисля, че не трябва да му задаваме въпроси — каза бързо тя, за да не я разбере руснакът.

Крамър вдигна вежди.

— Запитай го откъде е, моля те.

Су Мин си придаде строго изражение.

— Нека не правим сцени — каза Крамър с любезна усмивка.

За момент Су Мин изглеждаше, сякаш е готова да спори, но след това проговори на Тарланов.

— Санкт Петербург — каза тя.

Крамър кимна.

— Добре. Да видим какво има в куфара.

Той посочи куфара и направи движение, сякаш го отваря. Руснакът кимна. Бръкна в джоба на шлифера си и Крамър застана нащрек, макар да знаеше, че Алан го претърси щателно. Ръката на Тарланов се появи с връзка ключове. Разрови я и с един от тях отвори ключалките.

Крамър се премести около бюрото така, че да застане зад руснака. Надникна над рамото му, когато вдигаше капака. Затаи дъх и ръката му се насочи към скрития пистолет.

Капакът се отвори и Крамър забеляза свитък листове. Тарланов ги взе и му ги подаде. Каза нещо на руски и Су Мин преведе:

— Това са документите за технологията и подробности за наличните количества.

Крамър разгърна листовете. Те бяха изцяло на руски и текстът беше изпъстрен с химически символи и уравнения. Той ги даде на Су Мин.

— Разбираш ли нещо?

Докато тя четеше, Тарланов застана отстрани и махна с ръка към отворения куфар. По-голямата му част беше запълнена със сив дунапрен, но в средата, разположена в тясна кухина, се намираше метална бутилка с формата на снаряд, сива в горната част, червена почти до края и с месингова капачка отдолу. Обектът беше около двадесет сантиметра на дължина с руски надписи върху червената част, предимно цифри.

Крамър се наведе над куфара и го разгледа, като се почесваше замислено по брадата. Сигурен беше, че това не е снаряд. Всъщност не приличаше на нито едно от оръжията, които беше виждал.

— Питай го дали мога да го докосна — каза той на Су Мин.

— Мисля, че идеята не е добра.

— Питай го — повтори Крамър с възможно най-любезен глас. Не искаше Тарланов да разбере по гласа му, че има нещо нередно.

Су Мин проговори на Тарланов на руски, изслуша отговора му и каза:

— Не е опасно.

Крамър вдигна енергично бутилката. Тежеше няколко килограма.

— Но казва да внимаваш да не го изпуснеш — добави Су Мин.

Крамър завъртя предмета в ръцете си. Беше гладък, без нитове или винтове и месинговата капачка изглеждаше като завита в червената метална част. Напомняше му на играчка за коледна елха, но много, много по-голяма.

— Откъде е? — запита Крамър.

Когато Су Мин не преведе, Крамър се обърна и я изгледа. Тя го наблюдаваше гневно, скръстила ръце на гърдите си.

— Не това се иска от нас.

— Усмихвай се, хлапе — каза Крамър. — И прави каквото ти казвам.

Руснакът погледна Су Мин с очакване. Тя се усмихна насила и му проговори на руски. Отговорът му се състоеше от една дума:

— Екатеринбург — каза Су Мин. — Това е град в Уралските планини, на около 600 километра от Москва.

Крамър кимна. Тарланов проговори отново и Су Мин се заслуша внимателно.

— Но това е произведено в Красноярск-26, военен град в Зеленогорск — преведе тя.

Крамър не можа да разбере нищо от надписа върху бутилката и затова я върна на мястото й в куфара. Много му се искаше да пита руснака какво има вътре, но това беше невъзможно: очевидно е, че Вандермайер би знаел какво му носят.

— Колко струва? — запита той.

Руснакът отговори с безгрижно свиване на рамене.

— Зависи колко желаете — каза жената. — Базовата цена е четиристотин хиляди долара за килограм.

Руснакът затвори куфара.

— Питай го колко може да осигури — помоли Крамър.

Су Мин се обърна към Тарланов на руски. Той кимна, а после се извърна и тръгна към вратата. Крамър разбра, че Су Мин му е казала, че срещата приключи. Тя се втурна пред руснака, отвори вратата и го изкара, преди Крамър да успее да протестира.

В мига, когато руснакът излезе от офиса, Су Мин затвори вратата и застана с гръб към нея, с гневно бляскащи очи.