— Не трябваше да го питаш нищо — каза тя. — Господин Вандермайер каза, че трябва само да вземеш пратката. Не постъпи както ти е казано.
— Той е твой шеф, не мой.
— Можеше да развалиш всичко.
Крамър сви презрително рамене.
— Това не е мой проблем.
Посочи куфара.
— А това какво е, по дяволите? Какво е толкова важно, че се прави в руски военен град и струва четиристотин хиляди долара килограма?
— Не е твоя работа.
— Грешиш, Су Мин. Грешиш много. Аз се грижа за съдържанието на куфара, каквото и да е то, аз отговарям за него и ако е някакво биологично оръжие, имам право да знам.
— Не е биологично оръжие — каза тя и се нацупи като малко момиченце, което не получава каквото иска.
— Така казваш ти. Ами ако го изпусна, ако колата катастрофира? Да предположим, че съдържанието на бутилката изтече. Можем всички да умрем.
Су Мин поклати глава.
— Безопасно е.
— Откъде знаеш?
Тя размаха печатните листове пред лицето му.
— Защото така пише тук, ето откъде знам. Докато не бъде активирано, е практически инертно.
— Активирано ли? Какво искаш да кажеш? Какво е това, Су Мин?
Тя потупа листовете върху дланта си, докато го гледаше.
— Червен живак. Мостра за проверка от господин Вандермайер.
— Червен живак? — повтори Крамър. — Какво е това, някакъв експлозив ли?
— Не трябваше и това да ти казвам — отвърна жената.
Крамър отиде до нея. Тя изглеждаше толкова дребна пред него. Едва достигаше до рамото му и трябваше да вдига глава, за да го гледа в очите.
— За какво се използва? — настоя той.
Су Мин свъси вежди.
— Предимно за детонатори.
— За бомби ли?
Тя кимна.
— Но има и цивилно приложение. Миннодобивните фирми го използват при извличането на злато от рудата.
Крамър продължаваше да я гледа. Но беше сигурен, че тя не му казва всичко.
Мери погледна часовника си.
— Дали да сложа още пари в апарата? — запита тя.
Линч протегна ръка пред себе си и отвори и сви юмруци. Въздъхна.
— Да, май трябва.
Почука с пръсти по волана, докато гледаше през оживената улица към сградата с офиса на Вандермайер.
— Покажи се, покажи се, където и да си — прошепна той. Мери излезе от колата, сложи монети в паркинговия апарат и отново седна на мястото си.
— Разбира се, Крамър може и да не е тук.
— Тук е — отвърна Линч. — Сигурен съм.
— Искаш ли нещо за ядене? Сандвич или нещо друго?
Линч поклати глава. Потри се по тила. Изпитваше болка навсякъде по тялото. Имаше чувството, че е седял в колата с месеци.
— Може би едно кафе.
— Уморен ли си?
— Съсипан.
— Пет минава. Офисите скоро ще затварят. Аз ще взема кафе, преди да излезе тълпата.
Посегна към дръжката на вратата, когато Линч се изправи рязко.
— Чакай.
Ръката на Мери отскочи от дръжката, сякаш от електрически удар.
— Какво?
— Виж! — Линч кимна към блока. Там беше спрял един мерцедес и шофьорът, едър мъж в тъмносин костюм и шапка с козирка излизаше от него.
— Това е същата кола, с която бяха в Уелс — каза Мери.
— Същият модел. Друг номер. Но това е шофьорът.
Той запали двигателя.
— Извади картата. Пиковият час не е най-подходящ за следене из лондонските улици.
Линч подкара колата и даде мигач, че ще завие надясно. Искаше да е сигурен, че няма да го блокират в страничната уличка, когато мерцедесът тръгне. Една жена на средна възраст с раздрънкана кола светна с фаровете и Линч вкара своя ровър в трафика. Можеше да паркира само на една двойна жълта линия, но не смяташе, че ще се наложи да чака дълго, затова спря и се вгледа в мерцедеса в огледалото си за обратно виждане. Мери се извърна на седалката, за да наблюдава сградата.
— О, мамка му — каза Линч тихо.
Един чернокож полицай вървеше към тях с бележник в ръка. Намираше се на петдесетина крачки. Вървеше целенасочено към тяхната кола. Мери отвори вратата.
— Какво правиш?
— Ще говоря с него — каза тя.
Излезе от колата и тръгна към полицая, усмихната и с карта в ръка. Каза нещо на полицая и му показа картата. „Умно момиче“, помисли си Линч, но се съмняваше, че ще си спечелят повече от минута-две. Полицаят взе картата от Мери и започна да й обяснява и да сочи надолу по пътя.
Линч се обърна, за да погледне през задното стъкло на ровъра. Вратата на сградата се отвори, но излезе една млада жена.