— Забави`, за да видя дали мога да им взема номера.
— Предполагам, че трябва да го направя, без да натискам спирачките, нали?
Мартин се усмихна на Алан и вдигна крак от газта.
Алан наблюдаваше ровъра в огледалото.
— И той забавя.
Шофьорът на черното такси зад тях натисна нетърпеливо клаксона си. Мартин отново ускори.
— Карай към апартамента — каза Алан. — Не могат да направят нищо, докато сме в колата. Да видим какво ще стане, като стигнем Челси Харбър.
Крамър се усмихна на Су Мин.
— Всичко ще бъде наред.
Жената кимна неубедително. Крамър разбра, че все още държи ръката й. Пусна я и скръсти ръце.
— Може да не е той.
— Още са там — обади се Мартин.
Крамър стисна ръцете си. Усещаше как пистолетът притиска ребрата му, но това не го успокояваше.
Мартин сви по пътя към Челси Харбър, като местеше бързо очи между огледалото и пътя напред.
— Дава мигач — каза той. — Да, идва. Все още е прекалено далеч, за да видя регистрационния му номер.
Минаха край хотел „Конрад“ към високия блок с апартаментите със сините балкони и подобния на пирамида покрив. Мартин сви наляво, за да мине около паркинга.
— Фалшива тревога — обади се Алан. — Спират пред хотела.
Крамър опита да се отпусне. Освободи ръцете си, облегна глава на седалката и въздъхна. Сърцето му биеше бързо и дланите му се бяха изпотили.
— Добре ли си? — запита Алан, като влязоха в подземния гараж и спряха пред вратата за блока.
Крамър кимна мълчаливо. Мартин и Алан излязоха от колата и отидоха до вратата. Районът пред входа беше чист, но двамата мъже застанаха като защитна преграда, докато го съпровождаха към входа. Портиерът им кимна.
Те взеха асансьора до приземния етаж и тръгнаха през фоайето с мраморния под. Дежурният портиер не беше същият от сутринта, когато излязоха. Беше по-млад, със слабо лице и бледосини очи. Крамър премести металния куфар в лявата си ръка. Портиерът махна за поздрав на Алан, а после бръкна под плота на гишето. Крамър застана нащрек и сви пръстите на дясната си ръка.
— Спокойно — каза Алан с крайчеца на устата си. — От нашите е.
Портиерът измъкна един плик и го подаде на Су Мин, докато Алан и Мартин вървяха от двете страни на Крамър към асансьора.
Мери отвори вратата на ровъра и седна със зачервено от вълнение лице.
— Влязоха в жилищния блок, високия. Двамата едри мъже стояха съвсем близо до него, когато влизаха.
— Телохранители са значи — отговори Линч.
— За какво му е на Крамър телохранител? — запита Мери. — Смяташ ли, че знаят, че го търсим?
— Не виждам откъде могат да знаят — каза Линч. — Освен това няма логика. Ако се опитват да го пазят, ще го скрият някъде. Англичаните могат да му дадат нова самоличност, нов паспорт и билет за всяка точка в света. Нямаше да го излагат на показ така. Може би Вандермайер е в апартамента. Какво направиха с колата?
— Шофьорът излезе след няколко минути и я паркира.
— Значи ще поостанат, а? И кое е момичето с тях?
Мери сви рамене.
— Не знам. Но телохранителите определено не пазят нея. Тя ги следва.
Линч цъкна с език. Имаше този навик, когато беше нервен, и не осъзнаваше, че го прави, докато Мери не почна да го имитира.
— Извинявай — каза той. — Винаги правя така, когато мисля, още от дете. Адски ядосвах учителите по време на изпит.
— Сигурно. За какво мислиш?
— Какво да правим?
— Какви възможности имаме?
Линч наведе глава настрани, като се вгледа в Мери.
— Можем да продължим да го следваме и да разберем какво прави. Или да се оттеглим, да видим дали телохранителите са постоянно с него. Или пък можем да нападнем сега.
Мери сложи ръка на рамото му.
— Знаеш ли аз какво бих направила?
Линч се вгледа в очите й.
— Да. Знам какво искаш.
Въздъхна и потри ръце по лицето си.
— Скапан съм — каза той. — Каквото и да правим, трябва да си починем малко.
Мери кимна към хотела.
— Е, намираме се точно където трябва.
Веднага щом влязоха в апартамента, Су Мин изчезна по коридора към спалнята с металното куфарче. Крамър чу да се затваря една врата и реши, че навярно тя слага куфарчето в сейфа на Вандермайер. Мартин отиде към кухнята и Крамър и Алан го последваха.
— Умирам от глад — каза Мартин. — Отвори вратата на хладилника и надникна вътре. — Исусе Христе, та тук има храна за цял полк!