Свали сакото си, закачи го на облегалката на един стол, разкопча кобура си, после си свали ризата, под която се разкри тъмносинята му бронирана жилетка. Откачи залепящите я ленти, измъкна я и я пусна върху масата. Масата се разклати.
— Значи ще ти стигне до утре — обади се Алан и включи електрическата кана.
Мартин си облече ризата, взе от хладилника една кора яйца, пакет бекон в найлонова опаковка, пакет кренвирши и бучка масло.
— Виждате ли някакъв хляб? — попита той.
Крамър посочи голяма кутия от неръждаема стомана с гравиран отстрани надпис „ХЛЯБ“.
— Гадая, но според мен хлябът е там.
Мартин натрупа продуктите върху дъската до печката и отвори кутията за хляб.
— Идеално — каза и извади самун хляб „Ховис“. — Обичам пържен хляб.
От една кука на стената висеше голям тиган и Мартин го взе.
— Едно яйце или шест? — запита Алан.
— Две. Пържени. Черни отдолу, рохкави отгоре, както винаги ги правиш.
— Майк?
Крамър поклати глава.
— Ти хич не се тревожиш за нивото на холестерина, а? — запита Мартин. — Тази Су Мин май те накара да се замислиш за здравето си.
— Да, и истински се интересува от теб — добави Алан.
— Стига де — каза Крамър. — Тя просто си върши работата.
Мартин отвори със зъби опаковката бекон и пусна резените в тигана. Те започнаха да цвърчат и Мартин ги побутна с пластмасова бъркалка.
— Някой от вас двамата чувал ли е за червен живак? — запита Крамър, като се облегна на кухненската врата.
— Измама е — каза Алан.
Отвори един от кухненските шкафове, погледна вътре и отново го затвори.
— Какво искаш да кажеш?
— Измислица. Няма такова нещо.
Алан отвори друг шкаф и извади буркан кафе. Сне капачката. Хартиеният уплътнител под нея беше недокоснат.
— От години се говори, но според Министерството на отбраната такова нещо няма.
Крамър прокара ръка през косата си.
— А какво би трябвало да представлява?
— Нещо свързано с ядрените оръжия. Предполага се, че ги прави по-ефективни или нещо такова. Би трябвало да е тайно руско оръжие, имаше слухове, че са го изобретили малко преди края на Студената война.
— А ти защо казваш, че е измислица?
— Защото още никой не го е пипнал. — Алан сипа с лъжичката кафе в три чаши. — Непрекъснато се появява по някой посредник, който твърди, че има от тази стока, но винаги се оказва, че е нещо друго. Руската мафия прави състояние, като будалка арабски купувачи.
— Да бе, чалмалиите купуват всичко — съгласи се Мартин и пусна кренвирши в тигана. — Освен пясък, мисля.
— Е, ако е измислица, защо продължават да го купуват?
— Защото — отговори Алан — винаги има вероятност да съществува и силните на деня да лъжат.
— А те защо биха лъгали? — запита Крамър.
— По навик — отговори Мартин, но Алан и Крамър не му обърнаха внимание.
Алан наля гореща вода в чашите и разбърка кафето.
— Аз чух, че ако това нещо е както руснаците го рекламират, то с него може да се направи атомна бомба колкото грейпфрут.
— Значи опитват да го спрат?
— Ако съществува — каза Алан. — И то с адски голямо „ако“. Руското правителство казва, че няма такова нещо.
— Да, те биха казали такова нещо, нали? — подхвърли Мартин.
Премести ловко с вилицата кренвирши и бекон в две чинии, а след това започна да чупи яйца с една ръка върху горещата мазнина.
— Да, но ако съществува и ако руснаците го имат, биха го продали на янките, или янките биха платили, за да го махнат от пазара.
— Да, май е така.
Крамър не изглеждаше да е много убеден и Алан вдигна поглед от чашите за кафе.
— Хей, чакай малко. Да не казваш, че това е съдържанието на куфарчето? Вандермайер купува червен живак?
— Така ми каза.
— Е, губи си времето — отвърна Алан и подаде едната чаша на Крамър.
— Има и документация — каза Крамър.
— Предполагам, на руски.
Крамър кимна.
— Значи може да е и друго?
— Да. — Крамър остави чашата върху дъската до печката. — Но Вандермайер не ми прилича на човек, който би се хванал на такава въдица.
Мартин извади пържените яйца от тигана с пластмасовата бъркалка и постави на тяхно място две филии кафяв хляб.
— Е, това не е наш проблем, нали?
— Май си прав — каза Крамър. — Ти откъде знаеш толкова по този въпрос, Алан?