Той отиде до прозореца. Стаята беше колкото голямата спалня, с изглед на север, към хотела с извитите балкони и бели каменни стени, и към тухлените офиссгради на Челси Харбър. Между блока и хотела имаше малко пристанище за яхти с канал към Темза. Яхтите в пристанището бяха големи, скъпи модели, от онези, с които човек трябва да се покаже, а не да плава. От лявата и дясната страна на пристанището имаше жилищни блокове, чиито стени се белееха и блестяха като яхтите във водата.
— Съжалявам за онова, дето стана по-рано — каза Крамър. Тръгна из стаята. Стената в другия край беше облицована с огледални плочки, от което офисът изглеждаше два пъти по-голям от реалните си размери. Той загледа Су Мин в огледалната стена. Тя приличаше на ученичка, която учи за важен изпит.
— По-рано?
— Онази работа с руснака. Нещо не бях наред.
Тя не отговори и той се обърна с лице към нея. Су Мин го наблюдаваше с развеселена усмивка.
— Ти беше като дете, на което са казали, че все още не може да отвори коледния си подарък.
Крамър се ухили виновно.
— Да, държах се като дете, нали?
— Не си от хората, които обичат тайните. Но си прав, държа се зле. Можеше да ни злепоставиш. Господин Вандермайер изразходва много време и пари, за да се свърже с господин Тарланов.
Крамър посочи към листовете, които тя четеше.
— Това ли са документите, които той остави?
Су Мин кимна.
— Езикът е много технически. Имам затруднения с някои термини.
— Удивен съм, че изобщо говориш руски.
Тя направи гримаса.
— Езиците не са чак толкова трудни. Граматика и думи, това е. Като научиш два-три езика, забелязваш характерните неща и остава само да запомняш.
Крамър се приближи до голямото бюро, което доминираше в другия край на стаята, срещу огледалната стена. Върху него нямаше нищо, с изключение на един компютър, монитор и два телефона. На стената отзад имаше голяма карта на света. Крамър се загледа в нея. Англия изглеждаше толкова малка и незначителна в сравнение с общата земна маса на света. Имаше нещо егоцентрично в начина, по който страната беше поставена право в средата, сякаш всичко друго се върти около нея. Това може да е било вярно преди, когато повечето от страните на картата са били оцветени в розово и когато Англия е имала империя, но сега тя представляваше само малък остров на ръба на Европа.
— Да не се опитваш да откриеш себе си, Майк Крамър?
Той се усмихна. Тя грешеше много. Майк знаеше точно къде се намира и накъде върви. Обърна се.
— Ти често ли ходиш в Ню Йорк? — запита той.
— Доста често. През последната година повечето време бяхме в Далечния изток. Там са най-бързо развиващите се пазари.
— Ами червеният живак? Според теб шефът ти иска ли да го продава там?
— Възможно е. Защо?
— Той се използва за направата на бомби, казваш?
Тя събра ръце като дете, което се кани да си каже молитвата.
— Да, това е едно от приложенията, но става и за много други неща.
— Но не ми каза, че се използва за направата на ядрени бомби.
Ако Су Мин беше изненадана от новите познания на Крамър, не го показа.
— Червеният живак не е бомба. Той е химикал. С много начини на използване.
— Използва се за ядрени оръжия, да или не?
— Искреният отговор е, че не знаем. Никой не знае. Все още никой не е детонирал ядрена бомба, в която има червен живак.
— Все още?
— Искам да кажа изобщо. Не се е случвало и може би няма да се случи никога.
— Ами тези документи? Какво пише в тях?
Тя махна с ръка към листовете.
— Според раздела, който четях, може да се използва за стартиране на ядрени реактори за цивилни нужди и нищо по-злокобно. Има и един раздел, в който се описва покритие, което позволява всяка боядисана с него вещ да става практически невидима за радари.
Крамър се приближи към нея. Масичката за кафе беше изсечена от блок черно-сив мрамор, способна да издържи много по-тежки неща от него, и затова той седна върху нея с лице към Су Мин. Преплете пръстите на ръцете си и се наведе към нея.
— Значи господин Вандермайер иска просто да стартира ядрени реактори и да помага за чистите небеса на приятелските страни, така ли?
— Господин Вандермайер е бизнесмен. Занимава се с всякакъв бизнес.
— Кажи ми за какво още може да се използва това.
Су Мин направи гримаса, сякаш току-що бе вкусила нещо неприятно.
— Казах ти за детонаторите. Може да се използва за задействане на бомби. Всякакви бомби, не само ядрени. Не разбирам точно как, но от него ядрените бомби стават по-ефективни.