Натисна газта, за да е сигурна, че двигателят на ровъра няма да угасне. Ревът на двигателя отекна от бетонните стени на подземния паркинг и тя потрепна, като осъзна риска от това, че привлича вниманието към себе си. „Скоро — помисли си тя. — Скоро всичко ще приключи.“ Трябваше само да не губи самообладание и да прави точно каквото й беше казал Дермот. Загледа се към входа на блока с разтуптяно сърце. През двойните врати премина една фигура. Това беше телохранителят — онзи с квадратната челюст и широките рамене. Мери включи на задна скорост. Време беше.
Полковникът погледна часовника си. Беше девет и според разписанието трябваше да тръгват от апартамента. На перваза на прозореца имаше приемо-предавател. Включен беше, но от говорителя му се разнасяше само пращене. Полковникът беше настоял за радиомълчание до мига, в който убиецът направи своя ход. Един от неговите бойци се приближи отзад.
— Кафе, шефе?
— Благодаря, Блеки — отговори полковникът, като взе чашата черно кафе. — Всичко готово ли е за Ню Йорк?
— Всичко е опаковано.
Полковникът тупна бастуна си на голия под.
— Кажи на момчетата да се държат добре с янките, като стигнем там. Никакви майтапи, знаеш колко са чувствителни.
Боецът се усмихна.
— Разбира се, шефе.
Полковникът се обърна към прозореца и отпи от димящото си кафе.
Сутринта беше студена, но Крамър се потеше в кашмиреното си палто. Су Мин все още го следваше по петите. Той се спря и изчака тя да го настигне.
— Добре ли си? — запита я.
Тя подскочи, стресната.
— Какво?
— Питах дали си добре.
Тя потрепери.
— Добре съм.
— Изглеждаше на километри от тук.
— Добре съм — повтори тя.
Този път в гласа й се долови остра нотка, сякаш не хареса неговата намеса в мислите й.
— Къде е колата?
Крамър се огледа. Права беше. Мерцедесът го нямаше. Алан застана на тротоара и се заоглежда, като потропваше нетърпеливо с крака.
— Не мърдайте от мястото си, господин Вандермайер — каза той.
Крамър се върна назад във фоайето заедно със Су Мин. Портиерът вдигна поглед, но после видимо се отпусна, като видя кой влиза.
— Добре — викна Алан. — Идва.
Линч изкара мерцедеса от паркинга. Пред себе си видя Мери в ровъра, леко смачкан от страната на пътника. От ауспуха му се вдигаше бял дим. Тя изглеждаше нервна, гледаше право напред, стиснала здраво ръце върху волана. Той искаше да кимне или да й помаха, за да й каже, че всичко е наред, но я беше предупредил да не поглежда към него, защото всяко подобно нещо би предупредило телохранителя.
— Всичко ще бъде наред, Мери, скъпа — прошепна тихо Линч.
Свалил беше козирката на шофьорската шапка ниско до носа си и носеше неговото сако. На седалката лежеше пистолетът, който шофьорът беше скрил в кобура на рамото си, но Линч възнамеряваше да използва своя чешки деветмилиметров пистолет. Десетте куршума в пълнителя щяха да стигнат, при условие че Мери не се изплаши. Линч зави надясно и подкара към входа на блока. На паважа телохранителят махаше на Крамър и момичето, за да излязат от фоайето.
Алан се извърна, за да провери за възможни заплахи. Повечето от местата в паркинга бяха заети от скъпи автомобили, включително няколко ролс-ройса и едно „Ферари“. Една млада жена седеше зад волана на един ровър и се канеше да потегли. Изглежда, беше сама в колата. Крамър и Су Мин се присъединиха към Алан на тротоара.
Мерцедесът беше на петнадесетина метра и Алан застана на ръба на тротоара, готов да отвори вратата на Крамър и момичето. Ровърът ускори. Алан се намръщи. Не отиваше към изхода, а право към входа на блока. Нещо не беше както трябва.
Той пристъпи между колата и Крамър, вдигнал лявата си ръка настрани, готов да го избута назад. Не откъсваше очи от ровъра. Очакваше да види как на задната седалка се изправя мъж с пистолет, но младата жена определено беше сама в колата.
— Назад — каза Алан на Крамър.
Мерцедесът продължаваше да се движи към тях и Алан го подкани с ръка. Ако Мартин настъпи газта, ще застане пред ровъра и заплахата ще бъде неутрализирана. Мерцедесът продължи да лази към тях.
— Връщайте се във фоайето — каза Алан, но в този момент гумите на ровъра изпищяха и той подскочи напред. Су Мин изпищя, Алан посегна за пистолета си с дясната си ръка и бутна Крамър с лявата. Пръстите му докоснаха дръжката на пистолета, но преди да успее да го изтегли, колата стигна до него. Той се преметна надясно, но калникът го удари и чу как кракът му се счупи над коляното. Болката последва след миг, сякаш целият му крак гореше, и той прехапа устни, за да потисне вика.