Ровърът сви наляво и се отдалечи бързо. Алан се претърколи в агония по тротоара, а пистолетът изпадна от пръстите му. Мерцедесът ускори към тях, а двигателят ревеше между стените на паркинга.
Полковникът духна върху кафето. Парата кондензира върху прозореца и той я изтри с ръка. Долу в моторната яхта боецът миеше палубата с кофа и гъба.
Един сивокос мъж в сако и бял панталон помагаше на две русокоси момичета да се качат на една петнадесетина метра дълга моторна яхта. Нивото на Темза беше в най-ниската си точка за деня и каналът между пристана и нея беше празен, и затова очевидно мъжът не възнамеряваше да отплава, поне няколко часа. По-високото момиче се препъна, като стъпи от кея в яхтата и мъжът й подаде ръка, за да й помогне. Полковникът предполагаше, че им е баща, но не можеше да обърка хищническия поглед в очите му. Изгубиха се вътре в яхтата. Полковникът си помисли, че е напълно възможно мъжът да иска да им покаже машинното отделение. „И налъмите ще цъфнат“ — помисли си той.
Погледна към жилищния блок. Апартаментът на Вандермайер се намираше почти на върха на сградата. Слънцето се отразяваше в прозорците и полковникът не можеше да види нищо вътре. Закри очи с дясната си ръка, но пак не виждаше нищо.
Зад него иззвъня факсът, три пъти, а после забръмча тихо, когато заизлизаха листовете. Долу в пристана моторната яхта започна да се поклаща леко. Полковникът поклати глава удивен, но осъзна, че всъщност е логично. Възрастен човек, наел стая в хотел с две млади момичета, би предизвикал учудване и затова една луксозна яхта, паркирана близо до града, представляваше отлично място за непозволени срещи, стига да имаш парите. Полковникът се зачуди колко ли струва яхтата. Сто хиляди лири? Може би повече.
Първият лист изпадна от факс машината. Беше записка от Дан Грийнбърг, в която той казваше, че подрежда записките за убиеца, за който си бяха говорили. Казваше се Антон Медели и през последните девет години лежеше в затвора „Марион“ в единична килия. Полковникът застана до машината, когато се показа вторият лист.
Листът беше излязъл наполовина, когато приемо-предавателят изпращя. Обаждаше се Ричард, младият боец, който седеше във фоайето до паркинга.
— Алан е ударен. Ударен е на паркинга.
Полковникът изпусна чашата, като се обърна и хвана приемо-предавателя. Натисна бутона за излъчване.
— Тръгвайте! — извика. — Всички да тръгват веднага!
Крамър и Су Мин изтичаха към Алан. Той лежеше на тротоара като счупена кукла на конци, а десният му крак стърчеше под неприятен ъгъл и от коляното му течеше кръв.
— Връщайте се! — изкрещя Алан. — Изчезвайте от тук, мамка му!
— Няма проблем, тя изчезна — каза Крамър.
Докато Су Мин разглеждаше раната на крака на Алан, мерцедесът спря пред тях. Крамър вдигна очи, като очакваше да види Мартин на волана. Сепна се, щом осъзна, че това не е той.
Алан посегна към пистолета си. Мъжът в мерцедеса отвори рязко вратата и стреля два пъти към Алан. Първият куршум отскочи с писък от тротоара на сантиметри от главата му. Вторият попадна в рамото му, близо до врата. Крамър стана и бутна Су Мин зад себе си. Алан лежеше задъхан и от рамото му шуртеше кръв.
Мъжът с шофьорската шапка насочи пистолета към лицето на Крамър.
— Не — изкрещя Су Мин отзад.
Мат Ричардс не чу ускоряващия ровър, но чу звука от удара в Алан. Той изкрещя в приемо-предавателя, като извади своя автоматичен пистолет „Хеклер и Кох“ изпод стола си и се прехвърли през гишето. За малко не се подхлъзна на мраморния под, но бързо се овладя и вдигна пистолета си в положение за стрелба. Изтича към двойната врата, като пъхна пръста си върху спусъка. Отвън на тротоара видя Крамър и момичето, застанали пред Мартин, а Алан лежеше на земята и от врата му бликаше кръв. Колата, която беше го ударила, се отдалечаваше с пищящи гуми към изхода. За секунда Ричардс се обърка, не можеше да разбере защо Крамър и Мартин не стрелят по колата. В този момент осъзна какво става и то му подейства като смразяващо студен душ — онзи с шофьорската шапка не беше Мартин и който и да беше, държеше пистолет, насочен към Крамър.