Двойните врати изсъскаха и се отвориха, когато Ричард стигна на три крачки от електронния сензор. Забеляза как мъжът с пистолета поглежда над рамото на Крамър. Очите му се разшириха от изненада, когато го видя. Ричардс отстъпи настрани, в опит да си осигури линия за стрелба, но Крамър и момичето му пречеха.
— Лягай! Лягай! Лягай! — изкрещя Ричардс и бързите му команди пронизаха въздуха като куршуми.
Линч нямаше представа кой е портиерът или защо държи мощен пистолет в ръце, но разбра, че е закъсал сериозно. Онова, което започна като обикновено нападение, се превръщаше в пълномащабна война. Насочи пистолета към лицето на Крамър и притисна пръста си към спусъка, но в този момент портиерът се развика на Крамър да легне и Линч осъзна, че ако не действа мигновено, щеше да умре тук, на тротоара.
Линч завъртя пистолета си наляво и стреля по портиера. Куршумът изсвистя на няколко сантиметра от лицето на Крамър. Първият изстрел улучи портиера право в гърдите и го събори, но Линч виждаше, че няма кръв. Лицето на мъжа беше изкривено от болка, но той не пускаше оръжието си. Линч разбра, че онзи сигурно носи бронежилетка под сивия си костюм.
Крамър отскочи настрани и бутна момичето встрани. Линч не му обърна внимание. Изстреля два куршума в бърза последователност. Първият улучи мъжа в горната част на гърдите и по тупкането Линч разбра, че е ударил бронежилетката. Попадението на втория куршум не можеше да предизвика съмнение. Удари портиера в гърлото и рязко отметна главата му назад. По гърдите му потече кръв и оръжието му изтрака долу. Крамър и момичето лежаха на тротоара. Крамър беше върху нея и я криеше с тялото си, като бъркаше под палтото си. Линч се ухили и отново се прицели към лицето му. Имаше още пет патрона. Повече от достатъчно.
Мери Хенеси натисна спирачката. Погледна през рамо, като се чудеше защо Линч още стои пред входа на блока. Инструкциите му бяха кристално ясни. Тя трябваше да елиминира телохранителя с колата си. Линч трябваше да се приближи с мерцедеса, да застреля Крамър и после да се върне в ровъра. С помощта на картата бяха разработили най-бързия начин да стигнат до станцията на Фулъм Бродуей, където щяха да изоставят колата и да изчезнат в метрото.
Мери си беше изпълнила ролята, удари здраво човека, макар че изглежда не беше достатъчно, защото през огледалото за обратно виждане забеляза, че Линч го простреля два пъти, докато той лежеше на тротоара. Чуха се още три изстрела, но когато тя се обърна, видя, че Линч все още стои с пистолет, насочен към Крамър. Крамър не изглеждаше мъртъв, а лежеше върху азиатката и гледаше към Линч. Ръката му беше се скрила в палтото, но изглеждаше замръзнала там.
— Хайде, Дермот — просъска Мери. — Хайде.
Крамър изгледа злобно мъжа с пистолета, оголил зъби като куче, заклещено в ъгъла. Пръстите му докосваха дръжката на неговия валтер, но той знаеше, че ще е излишно да го изважда. Бавно отдръпна ръката си, като очите му оставаха фиксирани върху нападателя. Защо не стреля? Нямаше логика. Трябваше само да дръпне спусъка и всичко щеше да свърши. Усети, че Су Мин се съпротивлява, и се изтърколи от нея. Дулото на пистолета го следваше като обвинително насочен пръст. В далечината чу клаксонът на ровъра. Мъжът не му обърна внимание. В очите му се виждаше омраза, горящо презрение, което предполагаше, че ще му е приятно да го убие. Крамър остана отчасти изненадан от силните чувства на онзи, защото от всичко прочетено за убиеца знаеше, че той е хладнокръвен, съвършен професионалист.
Су Мин се отдалечи пълзешком от него, с широко разтворени от страх очи.
— Не — прошепна тя. — Моля ви, не.
Крамър се чудеше дали тя се моли за собствения си живот или за неговия — не можеше да разбере. Както и да е, Крамър нямаше намерение да моли за милост.
— Направи го — изръмжа Крамър.
— Не! — изпищя Су Мин.
Крамър се претърколи, като увеличи разстоянието между себе си и Су Мин. Гледаше в цевта на пистолета. Стори му се, че вижда куршума, който след малко ще се забие в черепа му и ще размаже мозъка му по бетона. Студената, цинична част на съзнанието му се надяваше, че кръвта няма да опръска копринения костюм на Су Мин. С усилие отклони очи от пистолета към очите на мъжа, който щеше да прекрати живота му.
— Направи го! — изсъска Крамър.
Вдигна се от земята и коленичи. Изгледа злобно човека с пистолета.
Мъжът се усмихна жестоко. На Крамър му се стори, че вижда как кокалчето на показалеца му побелява от натиска. Изведнъж се почувства добре и разбра, че не го е страх от смъртта, че има по-лоши неща от изстрела в главата и че мъжът с пистолета всъщност му прави услуга. Крамър се усмихна.