Мъжът с пистолета изглеждаше объркан, сякаш най-малко очакваше усмивка от жертвата си. След това объркан ето му изчезна, заместено само от омразата в очите.
— Това е за… — започна той, но в този момент лицето му избухна в една маса от розова мозъчна тъкан и късчета бяла кост. Кървавите парченца се посипаха по Крамър и го заслепиха. Той не видя втория изстрел, нито третия, но когато избърса кръвта от очите си, видя как мъжът с пистолета подскочи напред и се стовари на земята.
Алан беше се изправил на лакът. Пистолетът му се намираше в лявата ръка и трепереше от усилието да застреля мъжа. Изхлузи се от ръката му и изтрака на тротоара.
Мери Хенеси изпищя, като видя Линч да пада и от лицето му да блика кръв. Тя включи на задна скорост и натисна газта докрай. Не се съмняваше, че Линч е мъртъв, от лицето му не беше останало почти нищо.
Бариерата на изхода на паркинга беше спусната, но Мери не се поколеба. Колата премина през пръта, който падна с писъка на разкъсан метал. Воланът се измъкна от ръцете й като жив и Мери с усилие го овладя. Рязко го завъртя надясно и задните колела се хлъзнаха върху асфалта. Едно черно такси с включена червена лампа се движеше по пътя към нея и тя едва успя да избегне удара с него. Ровърът се блъсна в бордюра и единият тас падна в дъжд от искри, но Мери овладя автомобила и рязко ускори надолу по улицата.
Край нея като бяла каша прелетяха стените на жилищен блок. Рискува да хвърли един поглед в огледалото за задно виждане и се усмихна мрачно, като видя, че никой не я следи. Когато очите й се насочиха напред, забеляза един мъж в бял пуловер и дънки до пътя, хванал с две ръце голям автоматичен пистолет. Тя видя как пистолетът подскочи и в същия миг страничното стъкло на колата се пръсна. Парче стъкло сряза бузата й, но тя почти не усети болката. Когато го подмина, мъжът стреля отново и тя чу кухо тупане от забилия се в калника куршум.
Мери изпита вълна на радост, като разбра, че се е измъкнала. Пътят пред нея беше празен и ако успееше да стигне до метрото, щеше да е на свобода и чиста. Натисна газта докрай, но изведнъж прозвуча нов изстрел и колата потрепери и тръгна наляво. Кормилото се измъкна от ръцете й и колата удари бордюра. Мъжът с пуловера беше улучил едната от гумите. Колата се удари в уличен стълб и започна да пълзи странично. Преобърна се и главата на Мери се блъсна в облегалката на нейната седалка, достатъчно, за да я зашемети. Тя затвори очи и за малко не припадна. Стомахът й се преобърна, когато колата се претърколи и главата й фрасна тавана. Стъклата се пръснаха и върху нея се посипаха натрошени парченца, а след това тя отхвръкна напред върху волана така, че й излезе въздухът. Колата спря нагоре с колелата, като се полюляваше странично. Мери усещаше кръв в устата си и осъзна, че си е прехапала езика. Изкашля се и се изплю, за да прочисти гърлото си, а после внимателно размърда ръцете и краката си. Всичко беше наред. Дори не бяха я ранили истински. Почувства се замаяна и се изкикоти неволно. Обстрелваха я, оцеля след катастрофа — сякаш съдбата беше решила, че тя трябва да излезе от поражението относително незасегната. Посегна към дръжката на вратата и опита да я отвори. Беше заяла заради изкривилата се при удара рамка. Мери се изви и успя да стигне едната си обувка. С нея строши остатъците от стъклото. Сега само трябваше да изпълзи и щеше да успее да изтича до метрото. Щеше да се оправи. В този момент долови миризмата на бензина, който се процеждаше от пробития резервоар. Чу се силно съскане, когато бензинът се запали и Мери Хенеси се разпищя, защото разбра колко жестоко чувство за хумор всъщност има съдбата.
Крамър изпълзя до Алан. От раната на рамото му течеше кръв, но не изглеждаше фатално. Той свали палтото си, нави го и го сложи под главата на Алан.
— Благодаря, мамо — каза Алан с все още затворени очи. За миг Крамър помисли, че Алан бълнува, но той отвори очи и му се ухили.
— Улучих го, нали? — запита Алан.
— И още как — отвърна Крамър. — По лицето ми е неговата кръв.
— Су Мин?
— Тя е добре. Сега не мърдай и млъкни.
— Добре, но ми кажи едно.
— Какво?
— Къде отиде шибаното ни обучение, Майк? Ти стоеше като заек пред фарове на кола.
Крамър почувства, че се изчервява.
— Съжалявам.
— Ти се гипсира.
— Да, гипсирах се. Съжалявам.
Су Мин се приближи зад Крамър. Свали ризата си и му я подаде.