— Той те е прелъстил, Бърни.
— Прелъстил? Може би, но аз го исках. „Исках“ е слабо казано. Той ми обясни разни неща, които знаех наполовина и наполовина предполагах. Имах чувството, че съм късоглед и получавам очила.
— ФБР не схвана ли какво става?
Джакман поклати глава.
— Аз им казвах, че изграждам отношения с него с цел да разширя профила, и те го приеха. Докладите, които им давах, съдържаха достатъчно информация, за да ги карат да мислят, че лека-полека напредвам. Те не са твърде умни, Майк. Интелигентни — да. Но не и умни. Има разлика. Антон ме научи на това. И спри да ме наричаш Бърни, ако обичаш. Казвам се Бърнард.
— Искаш да кажеш, че преди да срещнеш Медели, не си мислил за убийства?
Горната устна на Джакман се повдигна в присмехулна усмивка.
— Не опитвай да ме анализираш, Майк. Нямаш необходимите умствени способности.
Той насочи пистолета към лицето на Крамър. Пръстът му се сви около спусъка.
— Отговори ми на нещо все пак — каза Крамър.
Джакман мълчеше, но Крамър забеляза как пръстът върху спусъка се отпуска.
— Защо изстрел в главата? Защо ги застрелваш в главата, а после в гърдите? Това не е просто подпис, нали?
Джакман се ухили.
— Това е знак на почит — отвърна той. — Така е убивал жертвите си Антон. Казваше, че така блокирал душите им.
Забеляза израза на недоверие в очите на Крамър и усмивката му изчезна.
— Така казва той. Аз не съм казал, че му вярвам. Това си беше негова теория и толкова.
— А каква е истинската причина? Сигурно си се питал.
— Разбира се, че съм се питал.
Джакман закрачи напред-назад, без да отклонява пистолета от Крамър.
— Кажи ми тогава.
Джакман спря и се вгледа в Крамър. Майк отвърна на погледа му. Джакман се намираше на три крачки от него. Можеше да го достигне. Крамър събра ръцете си. Позата не беше застрашителна, но дясната му ръка отново се намираше на сантиметри от камата.
— Като дете бил малтретиран от баща си — продължи Джакман. — Особено жестоко физическо насилие. Майка му наблюдавала. Понякога държала Антон, за да може съпругът й да прави каквото желае. Това си спомня най-силно. Не педерастията, не болката, а нейните очи. Те го гледали.
— И когато започнал да убива, ги застрелвал в лицето?
Джакман кимна.
— Да, позна.
— И ти реши да го правиш по същия начин…
— За да знае той — довърши Джакман. — Така ще знае, че съм добър колкото него. Дори по-добър, защото той е в затвора, а аз — навън.
Джакман спря да приказва, сякаш осъзна, че вече беше казал твърде много. Протегна ръка, насочил пистолета към лицето на Крамър.
— Стига приказки — каза той. — Да приключваме.
Полковникът присви очи и се вгледа в прозорците на апартамента на Вандермайер. Човекът там, който и да беше той, не се виждаше. Полковникът се обърна и вдигна телефонната слушалка. Мислеше да набере номера за апартамента на Вандермайер, но промени решението си и отново се обади на портиера.
— Ще ми направите ли една услуга? — каза той, когато портиерът отговори. — Не мога да се свържа с апартамента на господин Вандермайер. Бихте ли се качили да проверите дали няма проблем с телефона?
— Разбира се — отговори портиерът. — Въпреки че когато се обадих преди, телефонът работеше.
— Опитайте пак. Ако се свържете, помолете го да ми звънне!
Полковникът продиктува номера на телефона в апартамента, в който се намираше.
— Ако не ви отговорят, качете се и вижте дали има някакъв проблем с телефона.
Полковникът остави слушалката и седна пред бюрото. Тупна бастуна в пода, потънал в дълбок размисъл. Нещо беше се объркало. Много, много сериозно.
— Пусни момичето — каза Крамър. — Това е между мен и теб.
— Това няма нищо общо с нас двамата — отвърна Джакман. — Аз просто си гледам бизнеса, това е.
Натисна леко спусъка.
— Знаеш ли кое харесвам най-много? — запита Джакман. — Погледът в очите им, когато разберат, че ще умрат.
Крамър впери очи в Джакман.
— Хайде, Бърни — каза тихо, — дръпни спусъка и да свършваме.
Джакман сви вежди.
— Не те ли е страх?
— Не.
— Ако ме помолиш за живота си, може и да не те убия.
— Така ли?
— Да — отвърна Джакман.
— Не мисля.
— Крамър, послушай го — обади се Су Мин.
Той се извърна и я погледна. Почти беше забравил, че тя е още в стаята.