— Данъчните служби на САЩ и ФБР предприели съвместно наблюдение на Диценза по-рано през годината и с подслушване на телефони се натъкнали на връзката в Цюрих. Диценза бил предпазлив, но един от агентите на ФБР дочул достатъчно, за да разбере какво става.
— На кого се е обаждал Диценза?
— На един банкер в Цюрих. Много малка банка, само с частни клиенти, просто една месингова плоча на вратата и два телефона. Банкерът е само посредник, проводник. Клиентът се обажда, банкерът обяснява какъв е хонорарът и предава данните. Направо идеална система.
— И Диценза сътрудничи?
— Няма избор. ФБР са го арестували за заговор за убийство, данъчните са го натиснали за опит за укриване на големи данъци. Изправен е пред дълга присъда и по двете обвинения, така че, да, сътрудничи.
Крамър се намръщи.
— Но какво точно трябва да правя?
— Ще живееш живота на Вандермайер. Ще ходиш в неговите домове, ще пътуваш в личния му самолет.
Крамър поклати глава.
— Да живея неговия живот ли? Но как ще знам какво да правя? Къде да ида?
— Ще ти помогнат. Той има лична сътрудничка, която пътува с него навсякъде, и тя ще бъде с теб през всяка минута. Вандермайер ще бъде на яхтата си и ще си движи бизнеса, но ще се преструва, че е там, където си ти. Ако си в лондонския апартамент, ще казва, че се обажда от Лондон, и така нататък.
Крамър разгледа страниците.
— Търговец на оръжие? Той е търговец на оръжие?
— По-скоро посредник. При него не се ходи за два автомата „Калашников“ например. Но ако искаш да оборудваш своите военновъздушни сили с най-новите ракети въздух-въздух и страната ти е в черния списък на ООН, той е човекът за теб.
— Аз не знам нищо за търговията с оръжие.
— Не е необходимо — каза полковникът. — Няма да те въвличат в никакви делови срещи. Сътрудничката му ще се занимава с всички възникнали дреболии.
Втората страница в папката съдържаше списък с данни и места.
— Това ли е графикът ми? — запита Крамър.
Полковникът кимна.
— Ще обикалям из Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Париж, Петроград?
— Такъв живот живее Вандермайер.
Крамър вдигна очи от разписанието.
— Това е за следващите две седмици.
— Ние не знаем колко време ще мине, преди убиецът да нападне. Надяваме се да е по-рано.
— Надяваме се — тихо повтори Крамър. Дясната му ръка се премести към корема, сякаш имаше собствено мнение, и Крамър я овладя. Вместо по корема, се почеса по ухото. Фактът, че ракът постепенно го разяжда, изобщо не напускаше мислите му, дори когато болката се притъпеше до леко усещане. Четири седмици. Дълго време, когато чакаш да умреш.
— Така добре ли е? — запита полковникът.
— Да.
Полковникът отвори едно чекмедже и извади син американски паспорт. Подаде го.
— Това ще ти трябва, когато излезеш от страната.
Крамър пое паспорта. Снимката беше негова, но с името Андрю Вандермайер.
— Истински е. Няма да имаш проблеми с него — каза полковникът. — Държавният департамент на САЩ ни оказва пълно сътрудничество.
Той подхвърли още три други паспорти с различни цветове: единият беше британски, другият уругвайски, а третият израелски.
Крамър присви очи.
— Евреин ли е?
Полковникът поклати глава.
— Не, но е работил често с Израел. Доста услуги им е правил.
Крамър разлисти паспортите. Всичките съдържаха неговата снимка, но данните бяха на Вандермайер.
— Той пътува с който паспорт е най-удобно. Сътрудничката му ще се погрижи за всички въпроси по пътуванията, както го прави за него. Тя ще ти казва кой да използваш.
Крамър кимна и постави паспорта на бюрото.
— Това момиче. Сътрудничката. Тя колко знае?
— Знае, че Вандермайер е под заплаха и че ще заемеш мястото му за известно време.
— Знае ли, че и тя е изложена на риск?
— По нищо не може да се съди, че е изложена на риск. Убиецът се заема с телохранителите и целта.
— Убил е пазача в „Хародс“.
— Но без невинни хора. Подбира много внимателно.
— Надявам се за нейно добро, че сте прав. Кога ще се срещна с нея?
— Утре. Идва от Щатите.
— А Вандермайер?
— Най-добре е да не знаеш къде е.
Крамър се загледа в двата отпечатани листа в папката, като бавно кимаше.
— Значи убиецът идва за Вандермайер, а намира мен. И как ще го хванете? Ако приемем, че елиминира охраната, която ми дадете, и ме очисти, тогава какво?