Выбрать главу

— Ще има други хора, които постоянно ще те следят. Няма да се измъкне, имаш думата ми.

Крамър затвори папката.

— Преди се е измъквал.

— Тогава не бяхме ангажирани с него.

— Но ако вашите хора се приближат прекалено много, може да го прогонят.

— Няма да са прекалено близо — категорично каза полковникът.

Крамър плъзна папката върху бюрото.

— Ще използвате снайперисти, нали? Нямате намерение да го залавяте. Просто ще го очистите.

Полковникът вдигна вежди.

— Да, ще има случаи, в които наоколо ще бъдат разполагали снайперисти. Но ти няма да се намираш на открито толкова често, а снайперистът не може да те защитава, когато си на закрито. Когато си под покрив, ще разполагам хора, но те няма да могат да те защитават от нападение. Ако са достатъчно близо за такова нещо, значи ще се виждат. Те са там, за да заловят убиеца, а не да спрат опита му. Ясно е, нали?

— Като кристал, полковник. Значи съм прав, а? Нямате намерение да го залавяте. Целта е не да го хванете, а да го очистите, така ли?

Полковникът въздъхна през нос, стиснал устни в тънка линия, докато изучаваше Крамър.

— Това проблем ли е за теб?

Крамър поклати глава.

— Трябва да се направи каквото трябва, полковник.

— Добре.

Полковникът отвори едно чекмедже и извади друга папка, този път с над 400 листа, поставена в прозрачна пластмасова кутия.

— Чудех се дали да ти показвам това. То е докладът от аналитика, Бърнард Джакман.

— Специалистът от ФБР, за когото ми говорехте?

— Бивш специалист от ФБР — поправи го полковникът.

— Мисля, казахте, че ще се срещнем.

— Да. Очакваме го вдругиден. Но той ми даде този доклад. Представлява профил на човека, когото търсим. — Полковникът почука папката с дебелите си къси пръсти. — Проблемът е, че ако се доверим на този профил и ако Джакман е сбъркал, вероятно няма да разпознаеш истинския убиец.

Крамър кимна.

— Добре, но това поне ще ми даде някакви сведения за човека.

Полковникът метна прозрачната пластмасова кутия над бюрото и тя падна върху папката на Вандермайер.

— Не забравяй, че това не е точна наука. Има някои случаи, при които аналитиците грешат. Понякога с плачевни последствия. Чети внимателно.

Крамър взе двете папки. Внезапна болка проряза стомаха му и той изохка. Изведнъж му се зави свят и той си пое дъх в опит да се овладее.

— Добре ли ти е? — запита полковникът, очевидно загрижен.

Крамър се насили да се усмихне.

— Ще се оправя.

От оловното небе ръмеше слаб дъжд, когато Маккормак пристигна пред Ирландската банка в черно БМВ с гюрук. Линч за първи път виждаше колата на Маккормак и се изненада. Маккормак трябваше да натисне клаксона два пъти, преди Линч да разбере, че това е той. Очакваше да го види на волана на някакво комби или комфортна лимузина, а не в мощна спортна кола.

Линч седна на предната седалка. Маккормак не се ръкува, но Линч не можеше да разбере дали защото е ядосан, или просто защото иска да тръгват. Имаше много коли и Маккормак включи на скорост и се отдели от бордюра, като внимателно се намести пред един автобус. Линч погледна платнения покрив на колата и се зачуди какво ли е накарало Маккормак да си купи кабриолет. Той караше много внимателно, като постоянно се взираше в огледалата за обратно виждане и се извърташе, за да провери точките на слаба видимост. С религиозно усърдие пускаше мигачите където трябва, рядко включваше друга предавка, освен втора и оставяше толкова място между своята и предната кола, че постоянно го надминаваха. Линч не знаеше дали Маккормак винаги кара така внимателно, или го прави просто защото е с колата на жена си.

Маккормак изчака да влязат във Феникс парк, преди да проговори:

— Е, какво се обърка?

Линч вдигна рамене и погледна през страничното стъкло. В далечината се извисяваше големият кръст, отбелязал мястото, където папа Йоан Павел II беше говорил пред стотици хиляди католици при посещението си през 1979 г.

— Да ме таковат, ако знам, Томас. Ти говори ли с Пат?

Маккормак поклати глава.

— Не. И няма и помен от братята Куин. Голяма каша, Дермот.

— Знам само онова, което видях по телевизията. Вероятно е катастрофа.

— Катастрофа ли? — рязко се обади Маккормак. — Това е провал.

Минаха край внушителната резиденция на американския посланик.