По пътя към телефонната будка изпусна вестника и като се наведе да го вземе, провери улицата зад себе си за последен път. Пак беше чисто. Отиде до будката и набра номера на своя контрольор.
Крамър, Алан и полковникът седяха в столовата с чаши кафе пред себе си. Крамър беше уморен като куче, ръцете го боляха от непрекъснатата стрелба и ушите му звъняха. През шестте седмици курс по стрелба за близък бой в стрелбището в Херефорд беше стрелял повече от хиляда куршума дневно, но имаше огромна разлика между обучението в стрелба отблизо и в това да стоиш пред мишена и да стреляш с пистолет с изправени ръце.
— Е, как беше? — запита полковникът Алан.
— Добре — отговори мъжът. Преоблякъл се беше в панталон с цвят каки и бяла тениска, която подчертаваше яките му като на щангист ръце.
— Утре ще видим как ще се справи с по-малките пистолети.
— Аз май нещо не разбирам — обади се Крамър. За първи път чуваше, че ще използва друг пистолет. Смяташе, че ще стреля със своя браунинг.
— Мъжът, когото заместваш, не носи пистолет — обясни полковникът. — Няма как да носиш незабележимо пистолет с размерите на браунинга.
— И освен това не е от пистолетите, които можеш да извадиш бързо — добави Алан.
Крамър въздъхна отчаяно.
— И за какво беше днешният ден? Искате да кажете, че съм си губил времето.
Алан поклати глава.
— В никакъв случай. Исках да свикнеш на бърза стрелба с браунинга, та когато вземеш по-малък пистолет, да видиш, че е много по-лесно. Ще бъде като да минеш от стандартен армейски парашут на крило.
Полковникът погледна Крамър с леко наведена настрани глава, сякаш очакваше възражения. На Крамър му се прииска да се оплаче, че му дават информация на парче, но знаеше, че това не е професионално, и си замълча.
— Ще имаш само една възможност да удариш онзи — каза полковникът. — Искам да бъдеш възможно най-добре подготвен.
— И това означава да използвам по-малък пистолет?
Полковникът кимна.
— Убиецът действа така, че няма да извади пистолета, докато не наближи няколко крачки. Не можеш да реагираш, докато той не наруши прикритието си.
— Затова, когато видиш пистолета му, ще трябва да действаш незабавно — обади се Алан. — Типът пистолет няма да е от значение при такова разстояние. Ти ще трябва да го насочиш и да стреляш. И по-важното е да извадиш пистолета възможно най-бързо. А браунингът е просто твърде голям.
Крамър пресуши чашката си. Алан взе каната с кафе, за да му налее още, но Крамър поклати глава.
— Ами телохранители? — запита той. — Онзи човек обикновено има ли телохранители?
— Да, двама, като единия е още и шофьор — отговори полковникът. — Ние ще се придържаме към това.
— А те какво мислят по въпроса? — запита Крамър.
Алан се усмихна.
— Работата не е за развлечение — каза и вдигна чашката си към Крамър.
Очите на Крамър се разшириха от изненада:
— Ти?
— Разбира се. Обичайните телохранители на целта са добри, но не са обучавани в специалните части. Освен това операцията изисква специални умения, а не просто охрана.
— Какво искаш да кажеш?
Полковникът прочисти гърлото си.
— Алан иска да каже, че нормалната функция на телохранителя е да пази клиента на всяка цена и ако е необходимо, да се хвърля пред куршума. Но в този случай първостепенната функция е да бъде заловен убиецът.
— Заловен? Или убит?
Полковникът се усмихна.
— Както се случи.
Крамър изгледа Алан с уважение. Според повечето от папките убиецът първо се заемаше с телохранителите. Алан трябва да е знаел с какво се захваща, но изглеждаше напълно спокоен. Усмихна се, като видя изражението на лицето на Крамър.
— Не е толкова шантаво, колкото си мислиш — каза. — Ние ще носим бронежилетки от „кевлар“ и ще очакваме нападението.
Крамър кимна. Алан беше прав, повечето телохранители бяха застрелвани в гърдите. Само главните цели получаваха куршум в лицето.
— Кой е другият телохранител? — запита.
— Казва се Мартин — отговори Алан. — Бивш рейнджър в Ирландската армия. От няколко години има собствена фирма за охрана. Утре ще се запознаеш с него.