— Добре стреляш.
— Да, но не съм свикнал с пистолета. Нали ти казах, той е играчката на Мартин.
Отиде до масата и махна с ръка към няколко пистолета.
— Разгледай ги, Майк.
Крамър се наведе над масата и разгледа трите пистолета. И трите бяха значително по-малки от неговия „Браунинг хай пауър“.
— Този отдясно е…
— „Валтер“-РРК — прекъсна го Крамър, — калибър 7,65 мм, зарежда се от газовете, полуавтоматичен. Седем патрона.
Дръпна затвора и вкара патрон в цевта.
— Такъв използваше Джеймс Бонд, нали?
— Не знам това, но е разработен за немските служби. РРК означава Polizei Pistole Kurz6. А там е деветмилиметровата му версия. Нагласихме го с много лек спусък, малко над седемстотин грама. Така са и другите пистолети тук.
Крамър сложи пистолета на предпазител и го върна на масата. Вторият беше „Берета“, модел 1934. Крамър го взе. Беше поне с два и половина сантиметра по-къс от дланта му.
— Тежи колкото РРК, към шестстотин и тридесет грама, и също има седем патрона в пълнителя. И той е с калибър девет милиметра. Честно казано, между него и валтера човек не може да намери големи разлики.
Крамър го сложи на масата и взе третия пистолет. Изглеждаше като детска играчка и отдолу на дръжката беше написана думата „бебе“. Над нея забеляза емблемата FN на белгийската компания „Fabrique National Herstal Liege“, производителите на неговия „Браунинг“.
— Това е по-малкото братче на твоя пистолет — каза Алан. — Всъщност продаваха го под името „Бебе Браунинг“. Фирмата ги произвежда от 1906 г., но в наши дни не се срещат често. Забранени са в Щатите.
Крамър вдигна вежди.
— Защото са много малки ли?
— Да. Много лесно може да ги крие човек. За теб това е истинско предимство.
Крамър провери теглото му.
— Двеста грама?
— Сто деветдесет и осем и половина грама — отговори Алан. — Голяма работа, нали? Цевта е дълга пет сантиметра и два милиметра, а общо е десет сантиметра.
— Това е женски пистолет — каза Крамър.
— Не мисли така — каза Алан. — Като механика е същият като джобния автоматичен АСР25, който произвеждаха „Колт“. Никой не би го използвал в престрелка, а над три метра все едно стреляш грахови зърна, но отблизо събаря човек.
Крамър се загледа в пистолета. Трудно беше да повярва, че той би убил човек. Цевта беше по-къса от показалеца му.
— Не знам, Алан. Не ми изглежда достатъчно мощен.
Алан сви рамене неопределено.
— От теб зависи. Все още не трябва да решаваме, но бих искал да се запознаеш и с трите.
Подаде на Крамър кожен презраменен кобур.
— Сложи си това. Време е да упражняваме изваждането.
Крамър остави малкия пистолет и Алан му помогна да си сложи ремъците и да нагласи кобура така, че да прилепне към ризата. Крамър вдигна валтера. Кожата беше гладка и гъвкава и пистолетът влизаше и се изваждаше с минимално триене.
— Не се пресилвай отначало — каза Алан. — Вади оръжието с дясна ръка, а после, като го движиш напред, вдигни лявата си ръка върху дясната, както при статична стрелба. Не забравяй — силен захват с лявата ръка и отпускаш дясната.
— Ясно — отговори Крамър, като изваждаше и вкарваше пистолета в кобура.
— Изстреляй няколко пълнителя, за да добиеш усет за изваждането, не бързай и стреляй с напълно изправени ръце. Свикнеш ли с действието, искам да забравиш за прицелването. Искам да стреляш, преди ръцете ти да се изпънат, просто да изпразваш пълнителя възможно най-бързо. Толкова близо ще бъдеш до целта, че прицелването ще е губене на време.
Крамър си сложи антифоните.
— Добре, да започваме.
Алан свали мишената, която беше използвал, и сложи нова.
— Седем изстрела, бърза стрелба — каза той и застана встрани.
Дермот Линч се прозина и отвори очи. Претърколи се, загледа се в дългата кестенява коса на момичето до себе си и се зачуди колко бързо може да се отърве от нея, без да я засегне. Тя беше хубаво момиче и изумително добра в леглото, но Линч обичаше сутрин да е сам. Маги се казваше. Маги О’Брайън. Беше пищна, дори пълна, с красиво лице и с най-зелените очи, каквито беше виждал само при котките. Работеше като барманка в една кръчма край „Гроувнър Роуд“ и от време на време посещаваше неговото легло. Наскоро беше навършила двадесет години и знаеше, че връзката им няма бъдеще, но бе страхотна в леглото и Линч с удоволствие се обръщаше от време на време към нея за физическа утеха. Само му се искаше тя да добие навика да си тръгва преди утрото.