Линч имаше няколко приятелки в Белфаст. Преди много години бе решил да не се жени, нито да създава дълготрайни връзки. Положението му на активен член на ИРА означаваше, че връзките го правеха уязвим както от службите за сигурност, така и за протестантските терористични организации. По-добре беше да е сам. Той произлизаше от голямо семейство и имаше предостатъчно племенници и племеннички, за да навакса липсата на собствени деца.
По възможност Линч предпочиташе да прави любов със своите приятелки на техен терен, за да може сетне да се измъкне след бърза целувка по бузата и да се прибере с такси. Маги живееше с родителите си и затова трябваше да я заведе в своята малка къща. Тя измърмори в съня си и се притисна към него. Голата й плът топлеше бедрата му, но той се отдръпна. Сексът беше за през нощта, за тъмното. Ръката на Маги се плъзна зад нея и посегна между краката му и Линч разбра, че тя не спи. Тя пое члена му в ръката си и леко го стисна, защото го желаеше, но Линч не беше възбуден ни най-малко. Той се измъкна от леглото и отиде в банята.
— Дермот, ела тук — изохка Маги.
Линч се престори, че не я е чул, и затвори вратата на банята. Наведе се над мивката и се загледа в отражението си в огледалото. Очите му бяха налети с кръв в резултат на сериозното пиене вечерта, а в брадата му имаше трохи. Преди да си легне, беше изял пликче чипс с оцет и сол. Усмихна се похотливо. Господ само знаеше защо Маги иска да го докосва веднага след като се събуди. Той изглеждаше ужасно. Сви длани пред устата си, издиша, а след това помириса. Да, и миришеше лошо.
Започна да пълни ваната, докато си миеше зъбите. Когато изплю пяна в мивката, звънецът на предната врата позвъня. Той се зави около кръста с хавлиена кърпа и се върна в спалнята. Маги лежеше на леглото, покрита само с един чаршаф. Той не можеше да скрие много от пищното й тяло, но Дермот не се изкуши. Отиде до прозореца и погледна. Беше Пат О’Риордан, облечен, сякаш идва направо от фермата.
Линч слезе и му отвори. О’Риордан погледна часовника си многозначително.
— Знам, знам. Имах тежка вечер. Какво не е наред?
— Ченгетата бяха вчера в къщата на Куин. Дейви е мъртъв, а Поли е изчезнал.
— Мамка му — изруга Линч.
— Да. Мамка му.
— Искаш ли кафе?
— Имаш ли нещо по-силно?
— Не докосвам — отговори Линч с усмивка. Заведе О’Риордан в хола и наля големи дози уиски „Джеймсънс“. Чукнаха чашите си и пиха. Линч махна на О’Риордан да седне на дивана.
— Става по-лошо — каза О’Риордан.
— По-лошо ли? Как може да стане по-лошо?
— Не си чел вестници, нали?
Линч поклати глава.
— Човекът, който караше колата, е роднина на американски политик. Член на Камарата на представителите.
— О, мамка му! — Линч облегна глава назад върху фотьойла и се загледа в тавана. — Мамка му, мамка му, мамка му!
— Да бе. Той е от хората, които натискаха за отпускане на повече зелени карти за ирландците.
— О, Господи!
— Има и още. Жена му е роднина на семейство Кенеди. Кенеди, Дермот.
Линч затвори очи.
— Пат, ако ми кажеш, че е сестра на папата, мисля, че ще се гръмна.
— Нещата ще станат много объркани — каза О’Риордан. — Ще обърнат небето и земята, за да ни намерят. Американците ще окажат натиск на ирландското правителство и на британците. Закъсахме го.
Линч се изправи и прокара ръка през брадата си.
— Ако знаят, че сме ние — отговори той. — Дейви е мъртъв, казваш.
— Убит от полицаите. Имал револвер.
— Да не е някой от нашите?
О’Риордан поклати глава.
— На баща му. Доколкото разбрах, дори не е бил зареден.
— Бедното копеле.
— Да, но ако питаш мен, заслужил си го е, задето е държал револвера. Не си задал големия въпрос — каза той след кратко мълчание.
Линч седна на един фотьойл и вдигна голите си крака на масичката за кафе.
— Искаш да кажеш, защо полицаите са били в тяхната къща?
О’Риордан вдигна едната си вежда.
— Небрежните приказки струват човешки живот.
— Не е бил Дейви, сигурен съм. — Отпи глътка уиски и я разплиска из устата си, преди да преглътне. — Поли го няма, казваш?