— Изпратихме адвокат на семейството и той опитва да го открие. Но според нас вече не е в полицията.
— Какво, мислиш ли, че ония от Петицата са го взели? Ако е така, ще проговори.
— Да, знам.
— Можем ли да се свържем с него?
— Дори не знаем къде е.
Двамата мъже седяха мълчаливо известно време. Горе Маги беше превзела ваната на Линч. О’Риордан се ухили при шума на плискаща се вода.
— Познавам ли я?
— Да, жена ти.
О’Риордан направи гримаса и допи уискито си. Поднесе празната чаша, но Линч му направи знак с глава да си налее сам.
— Говори ли с Маккормак? — запита Линч.
— Да. Затова съм тук. Иска да кротуваме. Докато се погрижат за Поли. Бесен е.
— Страхотно — каза Линч и тресна чашата си на масата. — Мамка му. Ами шибаната идея да вземем братята беше негова.
— Той го знае, Дермот, но на твое място не бих му го навирал в лицето.
— Какво ще правиш?
На горния етаж Маги запя ирландска народна песен.
— Отивам на юг. Имам приятели в Кларни, но няма да стоя на едно място.
— Ами фермата?
— Маккормак ще изпрати някой да помага. — О’Риордан се наведе и допълни чашата на Линч. — Иска да напуснеш страната.
Линч кимна.
— Няма проблем. Ще прекося водата.
— Къде ще отседнеш?
— Най-добре е да не знаеш, Пат. Аз ще държа връзка с Маккормак. Нещата наистина се объркаха — каза той, след като отпи нова глътка.
— И още как.
О’Риордан вдигна поглед към плискащата се вода.
— Ще ме представиш ли на приятелката си?
— Ще представя единствено крака си на твоя задник — отговори Линч.
О’Риордан остави празната чаша и се изправи ухилен. Протегна ръка и Линч стана и я разтърси здраво. О’Риордан пристъпи и го стисна в мечешка прегръдка, толкова силно, че въздухът изхвърча от дробовете му.
— Пази се, мекушаво копеле такова.
— Да, и ти — отвърна Линч задъхан.
След като изпрати О’Риордан, той се върна на втория етаж. Маги беше в спалнята и се изсушаваше с хавлия.
— Кой беше това?
— Никой — отговори Линч.
Маги се усмихна лукаво и остави хавлията да падне на земята. Сложи ръка на пълния си хълбок, погледна към леглото, а после към Линч. Повдигна едната си вежда съблазнително, но той й обърна гръб и тръгна към банята.
— Няма да те изпращам, скъпа — каза.
Чу трясъка на предната врата няколко минути по-късно, докато махаше брадата си с къси, внимателни движения на дългия бръснач.
Когато Крамър и Алан влязоха в столовата, полковникът вече закусваше с бекон и яйца. Срещу него седеше един нов човек, едър, с ниско подстригана тъмна коса, малко по-нисък от Алан, но със също толкова широки рамене. Представи се като Мартин, втория телохранител и шофьор.
Крамър си взе бъркани яйца и си наля чаша от гъстия чай на госпожа Елиът. Чинията на Мартин беше доста отрупана — яйца, бекон, кренвирши, печен боб, пудинг, домати, а в друга чиния имаше дузина филийки с масло. Усмихна се, като видя малката порция яйца на Крамър.
— Нямаш ли апетит, Майк? — запита той с пълна уста.
Полковникът вдигна поглед към Крамър и той видя как очите му се присвиха. Разбра, че Алан и Мартин не знаят за болестта му. Крамър кимна почти незабележимо, а после се ухили на Мартин.
— Не съм по кльопането рано сутрин.
— Така подстриган си много по-добре — обади се полковникът.
— Да, бива я — съгласи се Крамър.
Алан седна срещу Мартин с чиния, пълна с пържени храни.
— Ти кога пристигна? — запита той.
— Късно снощи. Бях в Лондон да охранявам една холивудска звезда и гаджето му.
— Така ли? И ще ни кажеш ли имена?
Мартин поклати глава.
— Парите, които ми плащат, гарантират поверителност.
Алан се засмя и каза на Крамър имената.
— Не знаех, че е обратен — отговори той.
— Да, и жена му също — обади се Мартин, като захапа парче хляб.
Прекъсна ги шивачът, който влезе забързано с куфар във всяка ръка.
— Добро утро, добро утро — каза той, като вдигна куфарите на едната от масите.
Мартин погледна Алан.
— Шивачът — обясни той. Мартин кимна, сякаш това обясняваше всичко.
Крамър остави вилицата и облече един костюм, а шивачът обикаляше около него, кимаше и хапеше устната си.
— Добре, добре — каза, като забърса раменете на Крамър и клекна, за да провери панталона.