— Момчето на Куин ще проговори — каза Конъли. — Ще плаче като бебе, преди ония от Петицата да свършат с него. Ще издаде Пат и Дермот. Ще издаде собствената си майка.
Маккормак усети студ в стомаха си. Можеше да се досети какво щеше да последва.
— Знаем ли къде го държат?
— Аз знам. Но не можем да се доберем до него. Напълно изключено е. Те къде са.
Маккормак свали роговите си очила и ги избърса с червена кърпичка.
— Пат е при братовчед на юг. Дермот е в Англия.
— Въпрос на време е да ги приберат.
— Или елиминират.
Конъли поклати глава.
— Не. Специалните части няма да ги убият. Сигурен съм. Британците ще искат съд, ще искат да покажат на янките, че контролират положението.
— Ще се доберем до Куин. Ако има дело, ще му трябва адвокат. Ще стигнем до него по този начин. Адвокатът ще му обясни какво ще стане със семейството му, ако дава сведения.
— Тогава ще бъде късно. Лошото ще е сторено.
Зад тях се дочуха възгласи и говорителят обяви, че още една ездачка е минала трасето без грешки.
— Теодора няма да се зарадва — промърмори Конъли почти на себе си.
— Най-лошият възможен сценарий е Пат и Дермот да идат на съд — каза Маккормак. — Но те няма да говорят, гарантирам за това.
— Знам — отговори Конъли. — Знам, че няма да говорят.
Маккормак спря да бърше очилата си и ги надяна обратно на носа си.
— Те са добри мъже, Джо. Отдадоха живота си на каузата.
Конъли обърна глава към Маккормак и той разбра какви точно мисли се въртят в главата му.
— О, Господи, Джо. Не. Трябва да има друг начин — възкликна.
— Не можем да си позволим да идат на съд — каза Конъли меко. — Това ще ни унищожи.
— Значи ще им помогнем да изчезнат.
— Къде? Къде могат да идат и никога да не бъдат намерени? Светът стана по-малък, Томас. Вече няма скривалища. Не и за терористи.
Двамата мъже вървяха известно време в мълчание. Маккормак завря ръцете си дълбоко в палтото. Потрепери.
— Аз ще се погрижа — каза.
— Браво. Знаех си, че така ще направиш. Уговорката за събота остава ли?
— Абсолютно — отговори Маккормак. Усмихна се вяло. — Имам една нова муха и умирам да я пробвам. Използвал съм малко перо от паун, лъскаво, синьо-зелено. Ще бъда истински победител, убеден съм.
Роб Тейлър барабанеше с пръсти по кормилото, докато наблюдаваше залеза на слънцето, оцветило небето в ягодовочервено. Обикновено нищо не го привличаше повече от наблюдаването на африканския залез, но мъжът зад него ставаше все по-нетърпелив и дори леденостуденият джин с тоник от охладителя не го смиряваше. Тейлър трябваше да убие нещо преди утрото или сериозно ще загази.
Тейлър беше писал дузина молби и звънял безброй пъти, преди да се уреди на работа като рейнджър в дивечовия резерват Мала-Мала и когато за първи път облече униформата в цвят каки, изпита неповторимо щастие. Точно сега обаче би дал всичко, за да е отново в плантацията за захарна тръстика на баща си.
В ланд ровъра имаше само двама гости, един огромен като бивол мъж, министър в правителството на Зимбабве, седнал на пейката, която обикновено стигаше за трима, и френската му любовница, изненадващо красива брюнетка, която седеше на пасажерската седалка до Тейлър и копринено гладката й дясна ръка се блъскаше в собствената му ръка прекалено често, за да е случайно. Отзад, на седалка, разположена по-високо от останалите, седеше Джон, зулусът следотърсач, който оглеждаше района с присвити очи. И той като Тейлър гореше от нетърпение да намери нещо за убиване.
Министърът беше долетял в резервата сутринта, на път за среща в Претория и беше настоял да му покажат голямата петорка — слон, носорог, лъв, леопард и бивол. Освен това беше настоял да наблюдава как един от хищниците поглъща плячката си. На Тейлър се падна да кара скоростно натам-насам из резервата през по-голямата част от следобеда в търсене на животните. Времето за пребиваване в парка беше подходящо — реката почти пресъхваше и затова дивечът стоеше близо до водоизточниците, а и само след няколко часа бе успял да покаже на министъра един огромен слон с бивници над два метра, стадо водни биволи, които бавно излизаха на запад от съседния национален парк „Крюгер“, два носорога и един леопард, който търпеливо дебнеше при дупката на брадавичеста свиня. В един момент Тейлър си беше помислил, че ще може да приключи с всичко преди стъмване, но въпреки старанията си не можеше да намери лъв, още по-малко с плячка.