Предложил беше да гледат залеза с напитка в ръка, но изглежда, колкото повече пиеше министърът, толкова по-противен ставаше и предупреждаваше Тейлър, че има приятели по високи места и че ако няма лъв, то мястото му ще изстине. Тейлър се съмняваше дали ще го уволнят само защото няма лъвове, но голяма част от работата на рейнджъра включваше работа с посетителите и той не искаше шефът му да смята, че не го бива. В слушалката дочу друг рейнджър, който говореше за голям мъжки гепард, тръгнал към Мартли за вода, но коремът му бил надут и очевидно нямало да ловува няколко дни. Големите гепарди бяха рядка гледка, но Тейлър знаеше, че министърът нямаше да се задоволи с нищо по-малко от лъв.
Тейлър свали микрофона от таблото и го поднесе до устните си.
— Тук е Роб, някакви следи от лъв?
— Не — отговори един глас. Той принадлежеше на Карл, неотдавна постъпил рейнджър, който караше група японски туристи към леопарда.
— И тук няма нищо — обади се Раси, бивш водач на бронетранспортьор, който определено се наслаждаваше на притеснението му. Тейлър усещаше, че Раси би искал да каже още нещо, но линията беше открита и се следеше в лагера, а шефът не търпеше глупости по време на работа.
— Е? — изгърмя министърът, наведен напред, за да разтрие врата на метресата си. В жеста му имаше нещо хищническо и Тейлър си представи как той чупи врата й с едно натискане, а после се храни от меките й части. Потрепери неволно.
— Намерили са следи — каза, като знаеше, че министърът не може да е чул казаното в слушалките. — Скоро трябва да стигнем.
— Добре — отговори министърът и кимна като слон, готов да нападне. — Време беше.
Облегна се назад и джипът изскърца сякаш от болка.
— Виждаш ли нещо, Джон? — запита Тейлър следотърсача си на зулу. Внимателно беше проверил дали министърът разбира зулу, но не откри нищо и продължи да използва родния език на следотърсача, когато говореше с него, просто за в случай на неприятни новини.
— Нищо — отговори Джон. Сви рамене, за да покаже, че му съчувства. — Да опитаме кладенеца Мамба?
— Да, ще опитаме.
Тейлър потри брадата си и подсмръкна. Имаше чувството, че настива. Само това му липсваше. Министърът разказваше на метресата си как Маргарет Тачър посетила Мала-Мала с Ф. В. де Клерк, тогава президент на ЮАР. Южноафриканският президент не видял голямата петорка, но Тачър твърдяла, че е забелязала леопард, и така се поставила над него. Министърът смяташе това за смешно, отметна глава назад и се засмя, а предният му златен зъб блесна в угасващата светлина на слънцето. Момичето се усмихна на Тейлър, сякаш за да потърси съчувствие.
— Значи аз също ще бъда над Де Клерк — прогърмя министърът.
— Нали? Днес ще видим лъв с плячка, а?
— Да, сър — отговори Тейлър. Погледна назад към Джон. — Включи прожектора — нареди той на следотърсача. — Ще се повозим наоколо и ще видим дали ще имаме късмет.
Взе празната чаша на министъра, постави я в хладилната кутия в задната част на колата и отново се качи на шофьорската седалка. Слънцето се спусна под хоризонта и над главите им заблещукаха звезди. В слушалките си Тейлър чу Раси да съобщава за стадо импала. Тези елени се срещаха често като зайците през това време на годината и Тейлър знаеше, че Раси прави това само за да го дразни.
Министърът удари нетърпеливо по гърба на седалката на Тейлър. Той посегна към контактния ключ, но преди да запали двигателя, дочу рева на приближаващ „Ланд ровър“. Тейлър се намръщи. Раси беше посочил местонахождението си на повече от двадесет километра от тук, при язовира „Бъфало буш“, а Карл все още стоеше при леопарда. Доколкото знаеше, само още един друг рейнджър се намираше навън, но той бе паркирал до мястото за водопой в Мартли.
От лявата му страна един „Ланд ровър“ се появи с трясък през храсталаците. Халогенният му прожектор разсече тъмнината на нощта и заслепи Тейлър така, че се наложи да закрие очи с длан. Взе микрофона с другата ръка и натисна бутона за излъчване.
— Хей, внимавайте с този прожектор.
Слушалките останаха безмълвни, докато двигателят на приближаващия джип изрева и колата премина върху туфа папур.
— С кого разговаряш, Роб? — обади се гласът на Раси.
Ланд ровърът спря на не повече от петнадесет метра от колата на Тейлър, но прожекторът продължаваше да го заслепява и той не можеше да види шофьора.
— Джон, виждаш ли кой е този? — запита Тейлър на зулу.