— Добре — каза Су Мин в телефона. Отново мълча сякаш няколко минути и кимаше, притиснала телефона до ухото си. — Добре, ще ти го дам — каза накрая. Отиде до Крамър и му даде телефона.
— Да? — обади се Крамър лаконично.
— Майк? Мога ли да те наричам Майк?
— Разбира се — отговори Крамър. Връзката работеше с известно закъснение и чуваше слабо ехо на собствения си глас, докато говореше. Това го разсейваше и той напрегна мислите си.
— Добре, Майк, твоят шеф каза ли ти какво става?
Гласът беше прекалено приятелски, от онези ведри и сърдечни гласове, каквито използваха продавачите на стъклопакети и евангелистите от телевизионния екран. Крамър прецени, че акцентът е на американец от южните щати. Гласните бяха протяжни, а в гласа се долавяше известна леност, сякаш бързото говорене изисква прекалено много усилия. Глас, от който Крамър реши, че доста бързо би се отегчил.
— Знам само, че искаш да се срещна с някакъв руснак.
— Да, чудесно. Той се казва Тарланов. Почти не знае английски, но пък Су Мин говори свободно руски.
Крамър вдигна вежди изненадан. Би очаквал тя да може да говори източни езици, но свободното владеене на руски беше неочаквано дарование.
— Тарланов ще ти предложи нещо, мостра от химическо вещество, което искам да купя. Не тежи повече от килограм и ще бъде запечатано в метален термос. Искам да го пазиш, докато стигна до Лондон.
— Какво има в термоса?
Настъпи пауза и Крамър чуваше само почуквания и слаби подсвирквания.
— Колко ти плащат за тази работа, Майк? — запита накрая Вандермайер.
— Какво? — каза Крамър, изненадан от прекия въпрос.
— За това ти плащат, нали?
Крамър осъзна, че с полковника изобщо не бяха говорили за пари. Когато му предложиха задачата, парите бяха последното, за което мислеше. Дори когато служеше в полка, не се беше интересувал колко му плащат, а в случая изобщо не бе мислил по този въпрос.
— Не го правя за пари — отговори.
— Правиш го само защото си с добро сърце, така ли?
— Помолиха ме за помощ.
— Рискуваш живота си, ето какво правиш. Справедливо е да ти платят добре.
— Накъде биете, господин Вандермайер.
— Андрю. Наричай ме Андрю. След като заемаш мястото ми, смятам, че е справедливо да сме на малки имена.
— Накъде биеш, Андрю?
— Натам, че ти предлагам значителен хонорар за помощта. Да кажем, четвърт милион долара?
Крамър затаи дъх.
— Срещу какво?
— Искам да работиш за мен. Искам да се срещнеш с Тарланов и да вземеш каквото ти дава. Но искам и да бъдеш дискретен.
— Искаш да купиш мълчанието ми, така ли?
Су Мин го изгледа разтревожена.
Вандермайер се засмя тихо.
— Ти хващаш бика направо за рогата, нали, Майк? Добре, така е. Не искам да казваш на никого за моя бизнес. Намираш се в силно привилегировано положение, ще видиш и чуеш неща от много поверителен характер, неща, които мнозина от конкурентите ми биха дали мило и драго да научат.
— Вижте, господин Вандермайер, тук съм за едно-единствено нещо, а то е да хванем човека, на когото са платили да ви убие. Свършим ли тази работа, всичко приключва. Сумата от четвърт милион долара няма да промени начина ми на работа. И ще трябва да разбера какво има в контейнера, който искате да взема от Тарланов.
— Предпочитам това да остане поверителна информация — каза Вандермайер. — И моля те, Майк, наричай ме Андрю.
— Не разбирам как очакваш да се срещна с този човек, без да знам какво трябва да взема от него.
— Су Мин ще проведе разговора. Тарланов иска само да види лично човек на име Вандермайер. В този бизнес има много мошеници, Майк, и той настоява за среща лице в лице. Но няма да се наложи да казва кой знае колко на този етап, просто ще ми даде мостра за проверка и документи към нея. Ако мострата е каквото той казва, ще купувам.
— Значи не искате да го питам за нищо?
— Су Мин ще задава въпросите.
— Това няма ли да изглежда малко странно, все едно опашката да маха кучето?
— Не и ако английският на Тарланов е толкова слаб, колкото си мисля.
— А ако не е? Ако разбира повече, отколкото мислите?
— Су Мин може да се справи, Майк, не се тревожи. Само си играй ролята. Бъди учтив, предложи му напитка, ръкувай се с него, а после го разкарай от офиса ми.
— Опасно ли е?
— Кое?