— Знам. Но какво да правим с онова, дето ще ми го даде руснакът?
— Обещах на Вандермайер, че няма да се занимаваме с неговия бизнес. Има подобна оферта и от американците.
— Значи дори ако върши нещо незаконно, не можем да направим нищо?
Полковникът кимна.
— Не сме тук, за да го разследваме, а да хванем убиеца.
— Значи аз просто вземам мострата, каквото и да има в нея, и не питам за нищо, така ли?
— Той какво иска да направиш с нея?
— Каза да я сложа в сейфа в апартамента му.
— Значи така ще направиш.
Крамър въздъхна дълбоко. Разбираше, че каквото и да каже, няма да промени решението на полковника.
— И, разбира се, ще вземеш парите — добави полковникът без никаква следа от ирония.
— Страхотно — каза Крамър. Заобиколиха училището. Двама мъже с кожени якета и изтъркани дънки патрулираха в района. Един от тях махна на полковника и той вдигна бастуна за поздрав.
— Американците знаят ли какво вършим? — запита Крамър.
— Абсолютно. Аз съм във връзка с ФБР във Вашингтон, те ще осигурят още хора, когато отидеш в Ню Йорк, така както нашите специални части ще те пазят в Лондон.
— Добре де, защо вие се ангажирате? Защо това е английска операция?
— Защото имаме опит. Защото министър-председателят е лично заинтересован.
— Но целта е американец, а от досиетата, които четох, се вижда, че убиецът също е янки.
— Може да си прав.
— Е, в такъв случай, защо вие командвате операцията? Американците си имат „Делта Форс“ и всякакви хора под прикритие в ЦРУ. За тях този случай ще е отлична възможност да изкарат по някоя червена точка от нашия министър-председател.
Полковникът спря. Вдигна бастуна си като пушка и се прицели.
— Има съображения за сигурност, които предпочитам да не разисквам. — Сви пръст сякаш натиска спусък. — Но се реши, че е най-добре операцията да се води от тук.
Крамър бе обзет от внезапно вдъхновение.
— Използвали са го, нали? Янките са го използвали, мамка му.
— За това нямаме доказателство — отговори полковникът, като тръгна отново. — Но не можем да пренебрегнем тази вероятност. Както ти каза, в ЦРУ има много тъмни ъгълчета, в които не е влизала светлина от много време. Има хора със скрити бюджети, които не се отчитат пред никого и които не биха имали нищо против да заплатят на някого на свободна практика да свърши малко работа. А поне двама от убитите не са от хората, за които американското правителство би се разтъжило, ако се сещаш за какво говоря.
— Значи ФБР няма доверие на собствените си хора?
— Не, ФБР е наред, или поне хората, с които работя. Но колкото по-малко американци са ангажирани, толкова по-добре.
Крамър кимна.
— Разбрано.
— Ти добре ли си? — запита полковникът.
Крамър разбра, че се държи за корема.
— Да — отговори.
— Сигурен ли си? — Полковникът беше истински загрижен.
— Е, полковник, не е като да имаш киселини. Болката няма да се махне.
— Мога да взема обезболяващи от лекаря. Нещо силно.
— Още не — настоя Крамър. — Искам да върша тази работа на свежа глава, не желая да вземам нищо, което би ме забавило.
— Ти решаваш.
— Знам.
Крамър избърса лицето си с ръце. Потеше се въпреки студения нощен въздух. Отчаяно искаше да смени темата; на полковника не му трябваше много, за да смени загрижеността със съжаление. Отново тръгна напред и полковникът го последва.
— А банкерът, онзи, който поема договорите за убиеца. Как знаят клиентите му, че трябва да се свържат с него?
Полковникът се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами той не може да се рекламира, нали? И тогава как си урежда поръчките?
Полковникът направи гримаса.
— Е, разчува се… Хората и организациите, които могат да си позволят неговите хонорари, си контактуват. Разменят си телефонни номера. Той е неутрален, не взема страна, той е средство за използване от всеки с достатъчно пари. — Полковникът присви очи. — Виж, Джокер, ако искаш да убият някого, сигурно познаваш хора, които биха го направили за някоя хилядарка. Може и за по-малко. По дяволите, ти навярно познаваш хора, които биха го направили за теб като услуга, а?
— Вярно е — съгласи се Крамър.
— Този човек е от същия тип, но работи за много по-големи суми. Хората, които се нуждаят от него, знаят как да го намерят. Разчува се.