— Добре де, но щом вие и янките знаете кой е банкерът, защо не го приберат и не го натиснат малко? — Крамър се усмихна студено. — И двамата познаваме хора, които с любов биха се възползвали от такава възможност.
— Това няма да помогне — търпеливо обясни полковникът. — Те не се срещат. Съмнявам се дори, че разговарят. Банкерът е като прекъсвач на веригата — ако го бутнем, убиецът ще знае, че го търсим. Ще изчезне и ще започне някъде другаде. Системата е перфектна.
— Ами парите? Може ли да бъдат проследени?
Полковникът поклати глава.
— Не си струва дори да опитваме. Той трябва само да натисне няколко бутона и парите се прехвърлят през Каймановите острови, Парагвай или където и да е. Забрави това, Джокер. Този е единственият начин да го хванем.
Крамър разтри врата си. Кожата там също беше влажна.
— И как го прави? Как ги прострелва в лицето, а после в сърцето.
— Какво за това?
— Не ми изглежда правилно. Убеден съм, че има причина да го прави така.
— Можеш да питаш аналитика, като дойде.
— В доклада му не пише нищо за това.
Бастунът на полковника одраска чакъла по пътеката.
— Накъде биеш?
— В главата прострелваш завързан човек. Ако не може да се отбранява. Така го правят от ИРА. Те завързват човека, а после го прострелват в главата. Бум! Така го правят и в мафията, ако могат. Завързват човека и го гръмват. Може би и онзи е работил така и изстрелите в главата са се превърнали в навик.
— Възможно е.
— Или пък може да го е направил първия път така по случайност. Може би е убил някого, преди да стане професионалист. Може би се е сбил и е гръмнал човека в главата с първия изстрел. Станало е и е решил така да работи в бъдеще. Нищо чудно.
— Това са само предположения — каза полковникът.
— Възможно е. Но ФБР проверили ли са за други убийства по същия метод, убийства, които не са скъпо платени? Убийства, които е възможно да са извършени, докато нашият човек е учил занаята?
Полковникът кимна замислен.
— Добре. Ще питам. И не се притеснявай за пратката на Вандермайер. Това си е негова работа, не наша. Ти се съсредоточи върху своята задача.
Крамър се ухили.
— Да се съсредоточа върху това да съм мишена, а? Разбира се, мога го.
Полковникът отвърна на усмивката.
— Да, знаех си, че си най-подходящ за тази работа.
ермот Линч пусна монета в процепа и набра номера на Иймън Фоли. Двата пистолета бяха затъкнати отзад в панталона, скрити под сакото. Натиснаха го в кръста, когато се облегна на стената на будката в очакване да се обади Фоли. Всичко зависеше от това как ще реагира на гласа на Линч. Ако беше в играта, щеше да се изненада, а Линч смяташе, че Фоли не е достатъчно добър актьор, за да го скрие.
Фоли вдигна слушалката:
— Да?
— Иймън, Дермот се обажда.
— Здрасти, Дермот. Къркаш ли?
— Да. Изпих няколко бири в „Уоруик“.
— И сега си напълно обезболен?
— Да, може да се каже. — Линч не долови напрежение в гласа на Фоли. — Търси ли ме някой?
— Не, приятел. Очакваш ли обаждане?
— Никой значи?
— Какво има? — Изведнъж гласът на Фоли стана сериозен. Линч реши, че може да му има доверие. Освен това нямаше друг избор.
— Закъсах, Иймън. Можеш ли да ми вземеш нещата и да ми ги донесеш?
— Сега ли?
— Сега.
— Какво стана?
— Нямам време да обяснявам. Просто сложи всичко в куфара и го донеси в метростанция „Еджуер“.
— Метрото не работи през това време на нощта.
— Знам, знам. Ще чакам отвън. Иймън, виж да не те следят.
— Господи, Дермот. Кой ще ме следи?
— Просто внимавай. Десет минути, а?
— Петнадесет.
— Десет, Иймън. Ще стигнеш, ако излезеш веднага. Каква е колата ти?
— „Форд Сиера“, син.
— Тръгваш веднага, нали?
Линч сложи слушалката на мястото й. Изчака точно една минута и после отново набра номера на Фоли. Щом чу сигнала, Линч веднага прекъсна връзката. Фоли не се обаждаше на никого. Най-малкото това беше добър знак.
Подскочи, когато зави сирена и кабината се обля в синя прекъсваща светлина. Инстинктивно посегна зад себе си, за да измъкне един от пистолетите, но после се усмихна, като видя линейката, която префуча край него.
— Спокойно, момче — прошепна. Продължи да притиска слушалката до ухото си, докато чакаше Фоли. От мястото си виждаше входът на метрото, затворен зад метални врати. Тук се намираше в по-голяма безопасност, отколкото там, навън.