Фоли дойде точно осем минути след обаждането, което Линч прие като още един добър признак. Седна в колата и му каза да кара.
— Накъде?
— Просто карай.
Линч се изви назад и бързо провери съдържанието на куфара на задната седалка. Паспортът му се виждаше в едно странично джобче заедно с плик с петстотин лири. Измъкна един зелен пуловер и затвори куфара.
— Нещо странно стана, след като ти се обади — каза Фоли, като караше по „Еджуер Роуд“. — Телефонът звънна, а после млъкна.
— Не се тревожи за това — отговори Линч. Наведе глава, за да погледне в страничното огледало.
— Никой не ни следва — каза Фоли. — Ще ми кажеш ли какво стана? Мейда Вейл гъмжеше от полиция.
— Четирима в един „Транзит“ ме нападнаха.
Линч извади портфейла, който беше взел от шофьора. В него имаше шофьорска книжка и кредитна карта.
— От Белфаст бяха.
— Полицията?
— Шофьорът е от „Фолс Роуд“. Казва се Шон О’Райън. Не ти ли се струва, че е от протестантите, Иймън?
Фоли поклати глава.
— Няма логика, нали?
Линч посочи един паркинг.
— Вкарай там и ме остави.
— Не бъди глупав. В моя апартамент си в безопасност.
— Не мисля така. Ще трябва да се покрия.
— Добре, ти знаеш.
Фоли вкара колата в паркинга и се обърна с лице към Линч.
— Съжалявам за това, Иймън.
— Виж какво, не се притеснявай… — Лицето му се промени, като видя насочения към гърдите му пистолет.
— Недей — каза Фоли. Линч бързо обви пуловера около пистолета, за да заглуши шума. — Дермот, моля те. Не можеш да го направиш.
— Не ми се иска, Иймън, но нямам избор.
Гърмежът, макар и заглушен, щеше да е силен в колата, но Линч се съмняваше, че звукът би стигнал далеч.
— Дай да поговорим, Дермот. Не можеш просто да ме застреляш.
Линч не се чувстваше добре, че трябва да убие Фоли, но Маккормак не му беше дал избор. ИРА му наложи смъртна присъда и Линч щеше да направи всичко, за да оцелее.
— Току-що убих четири от нашите момчета — каза Линч. — Не знам какво става, мамка му, но съм белязан. И те ще те използват, за да стигнат до мен.
— Господи, Дермот, аз не знам къде отиваш. Просто бягай. Нищо няма да кажа. Кълна се в живота на майка си. — Гласът на Фоли трепереше, а очите му бяха разширени от страх. — Моля те.
Линч го погледна и прехапа долната си устна. Фоли имаше право. Не знаеше нищо. Ако знаеше, вероятно щяха да го чакат в апартамента.
— Вземи колата, Дермот. Вземи портфейла ми. Вземи всичко. Само не ме убивай.
Пръстът на Линч се стегна около спусъка, но нещо го възпираше. Фоли знаеше само, че Линч се е подстригал и е обръснал брадата си, но Маккормак не беше глупав и щеше да е предвидил тази възможност. Новият му външен вид не успя да заблуди групата убийци, нямаше да заблуди и други негови пратеници.
— Моля те — обади се Фоли, сякаш доловил смяната в настроението на Линч. — Задръж колата. Дори няма да я обявя за открадната.
Линч облиза устни. Тъкмо щеше да се съгласи, когато Фоли се метна настрани и посегна за пистолета. Линч стреля инстинктивно.
Куршумът улучи Фоли в гърлото, като разкъса меката плът и хрущяли и заседна в долната челюст. Фоли опита да каже нещо, но гласните му струни бяха унищожени и успя само да изгъргори. От раната бликна разпенена кръв и гърдите му започнаха да се повдигат, а после оцъкли очи и се отпусна напред. Линч го хвана за яката и го дръпна встрани от кормилото, далеч от клаксона.
— Тъпо копеле — каза той със съжаление. — Тъпо, тъпо копеле.
Излезе от колата и като се убеди, че паркингът е пуст, измъкна тялото на Фоли от седалката и го отмъкна до багажника. След като покри тялото с одеяло на шотландско каре, заключи багажника и изтри с парцал кръвта на Фоли от предната седалка.
Линч седна зад волана и обмисли възможностите. Връщането в Ирландия беше изключено, и десет минути нямаше да изкара на територията на ИРА. Искаше да се срещне с Маккормак, но това също би означавало смъртна присъда. Нямаше избор, освен да се крие, но Линч не харесваше идеята да бяга като подгонена лисица. Усмихна се, когато в мисълта му изникна друга възможност.
Излезе от паркинга и намери телефонна будка. Пусна една монета и набра номер в Дъблин. Люк Макдъно отговори на третото позвъняване.
— Справи ли се? — запита Линч.
— Никакъв проблем — отговори Макдъно. — Почти през цялото време са имали връзка с въздушния контрол в Суонси. Откакто онзи хеликоптер „Чинук“ падна в нос Кинтайър и уби шефове от разузнаването и отбраната, военните пилоти се стараят да играят по правилата. Проблемът е, че не са кацнали на летище, нито гражданско, нито военно. Летели са близо до въздушното пространство на Суонси, но са кацнали някъде на север. Имам само координати по карта.