— И Андрю не знае какво става, нали? Искам да кажа, нали не знае, че аз съм планирал удара?
Смолев се усмихна.
— Не, Франк, не знае.
Внезапно го осени една мисъл, от която се усмихна още повече. Андрю Вандермайер не знаеше, че Диценза възнамерява да го убие, но след всичко това, когато убиецът бъде заловен, тогава може би търговецът на оръжие ще получи анонимна информация. Неподписано писмо. Или обаждане по телефона късно нощем. Смолев ще трябва да внимава, разбира се. В наши дни човек никога не знае кой подслушва.
Майк Крамър седеше на леглото, зачетен в папката, която му даде американският аналитик. Първата част представяше списък на убийствата по реда на извършването им, започвайки от Маями и свършвайки с убийството в една болница в Балтимор преди две седмици на свидетел по дело. Втората част описваше подробно общите неща в убийствата, като акцентираше върху външността на убиеца. Аналитикът се беше съсредоточил върху описанията от свидетели, за които можеше да се смята, че са надеждни — например полицаите и телохранителите, — както беше постъпил и самият Крамър, като чете отделните досиета.
Имаше няколко факта, които се появяваха постоянно. Убиецът беше бял мъж, с добре развито тяло, без видими белези и боравеше с дясната ръка. Имаше и други фактори, които се променяха, но в определена степен — на ръст беше метър и осемдесет до метър и деветдесет, тежеше някъде между осемдесет и деветдесет и пет килограма, а приблизителните изчисления определяха гръдната му обиколка между сто и сто и петнадесет сантиметра. По-безполезни бяха чертите, които убиецът променяше редовно — дължина и цвят на косата, цвят на очите, окосмяване по лицето. Крамър разгледа списъците. В тях нямаше нищо, което той да не беше прочел в отделните досиета.
Джакман беше изготвил свои доклади по всяко от убийствата. Всеки доклад започваше с бланка „Доклад за анализ на престъпно деяние по ПВЖП“ и надпис, който обясняваше съкращението ПВЖП: Програма за възпиране на жестоки престъпления. В долния край на листа се четяха адресът и телефонният номер на академията на ФБР в Куантико, Вирджиния. Всеки от случаите имаше собствен номер по програмата, както и номер на досие от ФБР, и категоризираше престъплението, жертвата, начина на извършването, причината за смъртта и следствените улики. Както и при фактологичните листи на ФБР за опознаване на лица, и тук повечето въпроси имаха отговори с кутийки за задраскване, от които се изготвяше научен анализ на фактите, а не субективни коментари. Докладите от ПВЖП изтъкваха сходството между убийствата, но показваха и разликите между жертвите и описанията на различните очевидци.
Следващата част беше по-интересна — анализът на убиеца от Джакман. Според аналитика убиецът има армейска подготовка, вероятно в специалните части, и е възможно да е стигнал до сержантско звание. Може би е напуснал армията по здравословни причини и не е можел да си намери постоянна работа. Бъбрив е и обича тълпите, но има склонност да се бие. Интелектът му е по-висок от средното ниво и той изпитва превъзходство над повечето хора, с които има връзка. Вероятно е разведен или е имал редица сексуални връзки и може би изглежда добре. Определено привлича жените. Навярно е извършил многобройни нарушения на правилника за движение и вероятно книжката му е отнета.
Убиецът сигурно произхожда от семейство, в което насилието над чувствата е норма, но домът е бил стабилен, или поне през ранното му детство. Може да е бил побойник в училище и въпреки интелекта си не е учил в университет.
В доклада имаше многобройни подробности, но изобилстваше с изрази като „вероятно“ и „може би“, сякаш Джакман се боеше, че може да сгреши, затова постоянно се застраховаше. Обясненията за различните изводи не бяха много, макар Крамър да смяташе за очевидно, че щом убиецът познава различните оръжия, то това предполага армейска подготовка. Нямаше представа обаче защо Джакман смята, че шофьорската книжка на убиеца е отнета.
Повечето от наблюденията на аналитика се отнасяха до психологическия портрет на убиеца и до детството му и Крамър знаеше, че макар и пленителни като четиво, нямаше да му бъдат полезни. Фактът, че убиецът не е завършил университет, нямаше да го отличи в тълпата. Крамър се нуждаеше от описание, от физически черти, които да търси. Смъкна краката си от леглото. Отиде бос до банята и пи вода от крана. Ходеше му се до тоалетната, но се въздържа. Последния път в чинията имаше кръв и това го плашеше.