Алан въртеше глава наляво-надясно, за да следи тримата мъже. Човекът в средата на групата, набит и с добре развити мускули, оплешивяващ отгоре, бръкна във вътрешния джоб на сакото си. Крамър се напрегна, но ръката се появи обратно навън, стиснала портфейл. Мъжът отляво на групата се наведе, сякаш за да завърже обувките си, но Крамър виждаше, че под дънките си той носи каубойски ботуши. Мартин се измести, за да попречи на коленичилия, но в този момент третият извади голям пистолет изпод бейзболното си яке. Без да спира, той стреля по Мартин — един куршум в гърдите. Крамър се закова на място, а дясната му ръка затърси пистолета в кожения презраменен кобур. Алан се разкрещя: — Лягай! Лягай! Лягай! — и посегна за собствения си пистолет. Преди да успее да го извади, мъжът стреля от упор и Алан се отпусна на земята.
Крамър стисна дръжката на своя „Валтер“-РРК. Мъжът се отдалечи от Алан, вдигнал пистолета в изпънатата си ръка. Той беше най-висок от тримата, с тяло на плувец и с ниско нахлупена бейзболна шапка, сякаш за да скрие очите му от блестящите прожектори. Намираше се само на два метра от Крамър, стиснал устни и присвил очи. Крамър измъкна своя пистолет, извъртя го пред себе си, за да опита да вмъкне пръст в скобата на спусъка, но закъсня — пистолетът на нападателя се озова пред лицето му. Експлозията го отхвърли назад, той трепна, инстинктивно затвори очи и не видя втория изстрел.
— Мамка му! — изкрещя.
Алан се претърколи и го погледна.
— Бум, бум. Убит си.
— Шибаното палто е виновно — изръмжа Крамър.
Мартин се изправи и изтупа панталона си, преди да иде при Алан. Протегна ръка и го изправи на крака.
— Ставаш по-добър — отбеляза Алан.
— Не нацелих спусъка — отговори Крамър. — Държах пистолета в ръка, но не успях да вкарам пръста си на спусъка.
— Трябва да се упражняваш — каза Алан. — Не си обучен за бързо изтегляне от кобура. В стрелбището влизаш и гърмиш с пистолетите, а не ги държиш в кобура под мишницата си.
Той прасна Крамър по рамото.
— Ще се справиш, Майк. Имай ми доверие. Хайде, да се връщаме в начална позиция.
Алан, Мартин и Крамър се върнаха в своя край на тенискорта, докато другите трима мъже от специалните части се прегрупират.
Крамър пъхна пистолета си в кобура, а после опита да го изтегли бързо. Закачи го за джоба на сакото и изруга. При втория опит видя полковника да отваря вратата в широката мрежеста ограда около трите тенискорта.
Полковникът премина през покритата с червен шамот повърхност на игрището.
— Как е? — запита той.
Крамър направи гримаса.
— Двадесет и три опита и всеки път ме гръмват.
— Не ти остава много време за упражнения. Снимките са в Маями. Ще бъдат изпратени с куриер утре. Парите вече се прехвърлят по банков път.
— Ще бъда готов.
— Добре. Аналитикът идва тук утре. След това ти заминаваш за Лондон.
Крамър сви рамене в палтото.
— Ще ми трябват още малко тренировки. Трябва да снижа времето си за реакция.
Полковникът кимна и тупна бастуна в земята достатъчно силно, за да направи дупка в шамота.
— Има още едно убийство. В Южна Африка.
— Тоя не е от срамежливите, а? Има пистолет, пътува9.
— Джокер, сега няма връщане назад.
Думите прозвучаха равно и окончателно, и със студенина, каквато Крамър не беше чувал досега, сякаш полковникът вече се разграничаваше от всичко това.
Момчето чу писъците на майка си още щом отвори входната врата. Докато стоеше на прага и слушаше животинските писъци от болка, преодоля импулса да затвори вратата и да избяга. Затвори очи и облегна чело на касата на вратата. Писъците спряха и момчето въздъхна дълбоко. Затвори вратата възможно най-тихо, но бравата щракна и майка му го извика. Момчето пусна пълния с книги сак на пода и се качи по стълбите с натежало сърце.
Майка му беше се свила на топка на леглото, прегърнала с ръце краката си, а от очите й течаха сълзи. Момчето застана до вратата на спалнята и се загледа в нея.
— Не мога да издържам повече — каза тя.
— Ще се оправиш, мамо.
— Не, няма.
— Ще се оправиш, знам, че ще се оправиш.
— Боли — отвърна тя и се сви още повече.
Момчето осъзна колко слаба е майка му. Ръцете й бяха като клечки, а кожата изглеждаше опъната плътно по лицето. Но тя беше неговата майка.