Крамър се успокои. Пое дълбоко дъх и кимна. Чуваше пулса си във вените и здраво стискаше юмруци. Наложи си да се успокои. Знаеше, че Алан е прав, просто беше раздразнен от собствената си глупост. Мартин трябваше да влезе в стаята първи, за да провери дали е чиста, но от ухилената му физиономия ставаше ясно, че нарочно не го направи. Крамър кимна.
— Добре, Алан. Разбрано.
Алан го плесна по гърба. Човекът, който го простреля с халосни патрони, се отдалечаваше навътре в салона. Трима други стояха до шведската стена, облечени неофициално и с презраменни кобури.
— Ще се оправиш, Майк — каза Алан. — Просто искам да съм сигурен, че накрая ще излезеш цял от всичко това.
Ушите на Крамър още звъняха от изстрелите и той разтри слепоочията си.
— Знам, Алан. Знам. Хайде да започваме.
— Искам да ти покажа нещо — каза Алан. — Ти и момчетата ще нападнете мен и Мартин, ти реши кой да стреля.
Крамър се ухили. Поне веднъж и той щеше да бъде на печелившата страна. Отиде при четиримата мъже в далечния край на салона и обясни какво трябва да правят.
— Готови ли сте? — извика Алан.
Крамър отговори с вдигнат палец. Мартин застана до Алан и двамата заедно тръгнаха бавно по дървения под. Крамър и четиримата мъже се разпръснаха, всички държаха ръцете си свободно отпуснати отстрани. Един се престори, че ще кихне и Мартин застана нащрек, когато ръцете на човека се вдигнаха към носа. Алан оправи вратовръзката си с дясната ръка, а очите му оставаха напрегнати и внимателни. Крамър изчака, докато стигне на два метра от Алан, преди да извади пистолета си. Алан реагира мигновено, дясната му ръка се пъхна в левия ръкав и излезе от там с кама. Пристъпи напред, като замахна с ножа нагоре, към брадичката на Крамър. Крамър натисна спусъка с пръст, но закъсня, защото лявата ръка на Алан се вдигна нагоре като камшик и отблъсна встрани ръката му подобно на светкавица с цвета на синия блейзър. Камата боцна врата на Крамър. Алан спря, вперил поглед в очите на Крамър. Усмихна се.
— Какво мислиш?
Свали камата и я подаде на Крамър.
Той я разгледа намръщен. Острието не беше от метал, а от черен, подобен на пластмаса материал.
— Ти знаеше, че аз ще стрелям, нали?
Алан сви рамене.
— Предположих, че ще опиташ, но това не би имало значение. Стига да видя, че посягаш за пистолета си, ще мога да извадя ножа първи.
Протегна лявата си ръка и дръпна ръкава. Към китката му, върху ризата, имаше закрепен кожен калъф.
— С ръце отстрани на тялото винаги ще е по-бързо да извадиш ножа, отколкото пистолет. Но ще трябва да отидеш напред, към убиеца. Към пистолета.
— От какво е направено това? — запита Крамър.
— Последна новост от Щатите — отговори Алан. — Един приятел от „Делта Форс“ ми го даде като мостра. Композитна въглеродна смес, страничен продукт от космическата програма, много лек, не се чупи и винаги остава остър.
Ухили се.
— Дори можеш да се обръснеш с него. Предимството от твоя гледна точка е, че не може да бъде засечен.
Крамър кимна замислен, с поглед върху камата.
— Дай да опитам.
Мери Хенеси постави кана мляко и кутия мюсли на кухненската маса до чиния с филийки хляб, маргарин и мед.
— Аз съм вегетарианец — обясни тя, когато Линч вдигна поглед.
— А, ясно. Добре изглеждаш като такава — каза Линч и се ухили.
Запита се дали да каже нещо за баскетболните маратонки „Чарлз Джордан“, които беше видял в антрето, но се въздържа. Виждаше се, че са скъпи и определено не от изкуствени материали. Имаше и няколко книги в кожена подвързия по двете лавици в хола. Каквато и да беше Мери Хенеси, очевидно подбираше с какво да се поглези.
— Излизам за парите — каза тя, като погледна бързо часовника си. Облече един син блейзър и провери косата си в огледалото с позлатена рамка над камината, преди да излезе.
Когато тя затвори външната врата след себе си, Линч вдигна кутията с мюсли и я помириса.
— Храна за зайци — промърмори тихо и я остави обратно на масата. Като намаза дебел слой мед върху една филия, започна да изрежда наум какво още имаше да свърши. Единственото място, в което знаеше, че се намира Майк Крамър, беше ориентир по карта, географска дължина и ширина, и за да може това да означава нещо, щеше да му трябва координатна карта на района. Не се съмняваше, че ще убие човека от специалните части. Имаше два пистолета, чешкия „Модел“-75 в спалнята и един „Токарьов“ в колата, и беше добре обучен да използва малокалибрено оръжие. В Ирландия предпочиташе „Калашников“, но пистолетът можеше да се крие по-лесно. Наведе се, за да разгледа джобовете на сакото си, което висеше на облегалката на един стол. Извади двата портфейла, които беше взел от нападателите си в Мейда Вейл. В тях имаше над триста лири, кредитна карта „Баркликард“ и шофьорска книжка. Линч се изненада от шофьорската книжка, защото доброволците на активна служба в ИРА бяха инструктирани да отстраняват от себе си всички средства за установяване на самоличността. Взе шофьорската книжка и я погледна. Изглеждаше истинска, както и кредитната карта, но Линч се съмняваше, че не са подправени. Просто се надяваше да минат, когато отиде да вземе кола под наем. Но първо ще трябва да се отърве от форда долу на улицата.