— Знаем, че нашият човек е организиран — каза Крамър. — Трябва да е такъв, ако ще е наемен убиец.
— Точно така — съгласи се Джакман. — Човекът, когото търсим, е съвършеният организиран убиец. Което означава, че имаме всички основания да смятаме, че се вписва в профила на организирания сериен убиец.
Аналитикът стана и отиде до прозореца. Застана там, загледа се навън, стиснал длани зад гърба си, и продължи с лекцията:
— Организираните убийци и неорганизираните убийци обикновено имат различен произход — добави Джакман. — Това го знаем не от велики психологически прозрения, а защото в Отдела за поведенчески науки на ФБР са съставили профили за всеки сериен убиец, хващан някога. Едно време работех в този отдел и част от работата ми беше да разговарям с такива хора, за да вляза в главата им и да видя кое ги кара да са такива. Като сравним произхода им, можем да си правим заключения за общите им особености.
Джакман се обърна и застана с лице към Крамър. Вдигна лявата си ръка и започна да отброява на пръсти:
— Първо, организираните серийни убийци са интелигентни над средното ниво. Не е необичайно коефициентът им да надвишава 120. Второ, отчасти заради високия коефициент на интелигентност организираните убийци имат чувство на превъзходство и това ги кара да се бият, да карат прекалено бързо, да спорят с шефовете си. Питахте защо смятам, че нашият човек е загубил шофьорската си книжка. Защото повечето организирани убийци, за които са направени профили в Отдела за поведенчески науки, имаха поредица от пътни нарушения и повечето от половината бяха останали без книжки. Да им кажеш, че карат твърде бързо, е безрезултатно, защото те смятат, че си знаят по-добре. Трето, организираните убийци обикновено са от семейства, в които бащата е имал работа, но дисциплината вкъщи е била слаба. Неорганизираните убийци често пъти произлизат от семейства, в които е имало душевноболни или проблеми с наркотиците, и много често — насилие. Не непременно сексуално, но почти сигурно побоища и други такива. Четвърто, обикновено организираните убийци са много общителни, или поне на повърхността. Неорганизираните убийци са самотници, организираните се чувстват по-добре в тълпи. Пето, организираните убийци по принцип имат многобройни сексуални партньори и са добри в леглото.
Джакман забеляза недоверчивото изражение на Крамър и се усмихна.
— Вярно е. Често пъти изглеждат добре и са страхотни за разговори, но поради характера си обикновено не могат да задържат дълготрайни връзки.
— Отегчават се лесно — каза полковникът.
Джакман кимна в знак на съгласие.
— А, и са склонни да намират недостатъци на партньорите си. Освен това поради успеха си с жените много организирани убийци изпитват дълбока омраза към противния пол. Трябва да си спомните, че повечето серийни убийци избират жени за свои жертви, но това може да не е така в случая. Смятам, че може да се допусне, че нашият убиец произлиза от нездраво семейство. Съмнявам се, че е насилван сексуално. Възможно е да е преживял развод или ранна смърт на родител.
— Казвате, че загубата на родител повишава вероятността детето да стане сериен убиец? Това е адски голямо обобщение.
Джакман скръсти ръце.
— Както го представяш, такова е. И очевидно е невярно. Много деца от семейства с един родител стават напълно уважавани и трудещи се граждани. Аз загубих майка си на десетгодишна възраст, но не станах убиец. Важно е онова, което става след това, важно е как останалият жив родител третира детето. Децата трябва да научават разликата между доброто и лошото, трябва да бъдат учени на общителност, да разбират, че не са центъра на вселената и че и другите хора са от значение. Липсата на такова възпитание създава личност, способна да стане сериен убиец. Следите ли мисълта ми?
Крамър кимна. Не му харесваше да му четат лекция, не му харесваше и прекалената увереност на Джакман, но ако той можеше да даде някаква улика за убиеца, Майк беше готов да чака.
— ФБР започна да съставя профили на осъдени убийци в края на седемдесетте години — продължи Джакман. — Започнаха с убийци и с нереализирали се убийци като Сирхан Сирхан и Джеймс Ърл Рей, които трябваше да попълват въпросник на шестдесет страници и от тях да се търсят общи черти, онова, което отделя убиеца от останалите хора.