— Дермот, нима искаш да кажеш, че в живота ти няма някоя млада жена, която да чисти след теб?
Линч се засмя и изплакна ножа и вилицата под крана за студена вода.
— Има няколко млади жени, Мери, но не мисля, че са от онези, които биха ми вършили къщната работа.
Взе кърпа и избърса ръцете си. Мери извади издут плик от ръчната си чанта и го отвори.
— На банкноти по петдесет и двадесет са. Ще стигнат ли?
— И още как — каза той, като прокара палец върху банкнотите. Пъхна плика в задния джоб на дънките си, а след това импулсивно пристъпи напред и я целуна по бузата. За негова изненада, тя обърна лицето си така, че устните й докоснаха неговите, и тя отвърна на целувката му. Линч сложи ръце на хълбока й и опита да я целуне по-добре, но тя вдигна ръце, сложи ги на раменете му и го отблъсна. Погледна го с дяволито вдигната вежда. По бузата й се спускаше кичур коса.
— Според мен идеята е лоша, нали, Дермот?
Линч се усмихна.
— Да, така е.
Мери продължи да го гледа и той виждаше собственото си отражение в зениците й. Тя се усмихна и наведе глава настрани, сякаш размисляше.
— Може би по-късно — каза.
— Да, може би — обади се Линч. Знаеше, че тя няма предвид по-късно през този ден. Имаше предвид после, след като Крамър умре. Кимна, все още загледан дълбоко в очите й.
Тя отговори на погледа му няколко секунди, а после се обърна и извади три кутии от торбичката.
— Боя за коса — обясни, като му ги подаваше. — Не знаех какво да взема и затова купих една черна, една руса и една червена.
Линч взе кутиите в ръце и се замисли, а Мери отиде в другия край на кухнята и се зае да пълни каната с вода.
— Ти какво мислиш? — попита Линч.
— Аз бих се боядисала в черно — отговори тя. — Червеният цвят е винаги рисков. И ще демонстрира ирландския ти произход. Не съм сигурна и че ще ти отива да си като изрусен сърфист, но исках да ти дам възможност да избираш.
Линч остави две от опаковките на масата и занесе черната в банята. Мери се показа на вратата със стара кърпа, докато Линч четеше инструкцията.
— Вземи това — каза тя — и се постарай да не оцапаш навсякъде.
Права беше — боядисването включваше много цапане и когато Линч свърши, банята изглеждаше сякаш някое мокро куче се е изтръскало в нея. Обви хавлията върху мократа си коса и се постара да изчисти мивката и огледалото. Когато се върна в кухнята, Мери му наливаше чай. Линч взе чашата и я помириса с благодарност. Тя не беше допуснала грешката да го запарва твърде дълго и бе наляла млякото в чашката преди чая, за да не се пресече. Отпи и седна на масата. Мери протегна ръка и разви кърпата.
— Кой те е подстригвал? — запита тя.
— Аз сам — призна Линч. — Не е добре, нали?
— Съвсем не е супер — съгласи се тя, като прокара пръсти през гъстите му кичури. — Я да видим дали ще мога да го пооправя.
Тя взе една ножица от чекмеджето и отведе Линч в спалнята, където го накара да седне пред тоалетната й масичка. Линч я наблюдаваше в огледалото, докато тя го сресваше. Лицето й беше замислено като на малко момиченце, изправено пред трудно решение. Работеше с ножицата внимателно, сякаш се боеше да не сгреши. Пооправи бретона и му остави път, след това се съсредоточи върху тила, като подряза косата така, че едва докосваше яката на ризата. Когато остана доволна, застана зад него и го потупа по раменете.
— Харесва ли ви така, господине?
Линч завъртя глава насам-натам. Добра работа беше свършила.
— Отлично. Наистина е добре. Кой те е учил да подстригваш?
Тя се наведе над него, за да остави ножицата на тоалетната масичка, и косата й докосна бузата му.
— Ти си ми първият клиент — отговори тя. Линч се обърна към нея и устните му срещнаха нейните. Този път инициативата дойде от нея, устните й се притиснаха върху неговите, а мекият й език си проби път в устата му. Тя пиеше чая си със захар и Линч усети сладостта на езика й. Мери го заобиколи, като не отделяше устните си от неговите, седна на коленете му и обви врата му с ръце.
Първи се отдръпна Линч, задъхан.
— Хей, мислех, че идеята не е хубава.
— Не е — отговори тя. Целуна го отново, този път по-силно. Линч стана и я пренесе до леглото. Коленичи на одеялото и я спусна нежно. Тя легна с изпънати ръце и с мързелива усмивка на лицето.
— Сигурна ли си? — запита Линч.
— Започвай, Дермот — засмя се тя и протегна ръце към него.
Симон Шайон прелистваше своя брой на „Европари“ и търсеше нещо интересно. Списанието май ставаше все по-дебело с всяка година и ако продължаваше така, сигурно щеше да заприлича на телефонен указател. Но въпреки това много малко можеше да привлече вниманието му. Месинговата табелка на вратата на кабинета му показваше, че е личен банкер и финансов съветник, но Шайон не беше типичен швейцарски финансист.