Секретарката му почука тихо на вратата и влезе в кабинета.
— Куриерска доставка — каза, като постави на бюрото му плик на „Федерал Експрес“.
— Благодаря ти, Тереза. — Шайон вдигна очи от списанието. Изборът да чете статията за най-новите прогнози на Световната банка или да наблюдава как двадесет и пет годишната блондинка ходи върху плюшения зелен килим беше ясен. Тереза се върна бавно до вратата, като поклащаше бедра, сякаш знаеше, че той я наблюдава, и люлееше гривата си като нетърпелив състезателен кон. Петдесет и осем годишният Шайон беше достатъчно стар, за да й е баща, но в отношението или намеренията му нямаше нищо бащинско. Тя работеше при него от осемнадесет месеца — предишната секретарка беше загинала при пътна катастрофа — и все още й нямаше доверие. Именно затова остави плика на бюрото неразпечатан, докато тя не затвори вратата. Шайон погледна навън през прозореца си към река Лимат и корабчетата за разходка близо до катедралата „Гросмюнстер“ с двете кули. Може би днес ще я покани на вечеря. Шайон нямаше проблем да смесва работата с удоволствията. Ако не друго, то една сексуална връзка щеше да я привърже към него.
Отвори плика. В него имаше три цветни снимки, направени с дългофокусен обектив. Снимките бяха леко зърнести, но образите се виждаха ясно: един мъж, висок, с леко хлътнали очи и леко разтревожен, излизаше от голям мерцедес, от дясната му страна се виждаше телохранител, а точно зад него имаше млада азиатка; същият мъж, излизащ от врата; и една близка снимка само на мъжа. Шайон се замисли след колко време човекът на снимката ще бъде мъртъв. Клиентът му беше съвършеният професионалист. Никога не се беше провалял и никога не се налагаше да връща хонорарите му. По тази причина струваше толкова скъпо.
Наред със снимките имаше три напечатани листа, формат А4. Шайон не ги прочете, предпочиташе да знае възможно най-малко за жертвите. Не че беше гнуслив, ставаше въпрос за самозащита. Интересуваше го само едно нещо. Вдигна телефона, свързан с частната му линия, и се обади до един офис на не повече от километър от неговия. Шайон продиктува деветцифрен идентификационен номер и запита дали през изминалите четиридесет и осем часа е направен влог. Отговорът беше положителен. Петстотин хиляди долара. Шайон остави слушалката. Сложи снимките и листовете в друг плик и го залепи. Пликът отиде в нов пакет на „Федерал Експрес“.
Шайон се обърна на стола си и застана с лице към компютъра, чийто екран показваше списък с цени на японски акции. С мишката включи модема и след секунди се свърза с един бюлетин на западното крайбрежие на Съединените щати. Там имаше една дума: Лондон. Шайон прекъсна връзката. Пръстите му затанцуваха върху клавишите. От екрана откопира един адрес в Лондон върху фактурата за „Федерал експрес“, а след това натисна копчето на разговорната система и помоли Тереза да дойде в кабинета му.
Тя отново почука, преди да влезе. Шайон винаги се забавляваше с нейната учтивост. Докато тя се носеше към бюрото му, той се замисли дали би била учтива в леглото.
— Изпрати това веднага, Тереза — каза, като й подаде пакета. Нямаше нищо против тя да види името върху плика: то беше на една агенция, една от многото, които клиентът му използваше по целия свят.
— Аз ли ще бъда майка? — запита полковникът.
Джакман сви вежди.
— Майка? — повтори той.
— Това е английски израз — отговори полковникът, като взимаше чайника. — Означава, че аз ще наливам.
Наля димящ чай в бяла порцеланова чаша и я подаде на аналитика. Джакман си взе мляко и две бучки захар.
— Кога заминавате за Южна Африка? — запита полковникът. — Ще хващам пиянския самолет — отговори Джакман. Разбърка чая си замислено. — Американски израз за нощен полет… Крамър не изглежда да е много впечатлен от работата ми.
— Той има да мисли за много други неща.
Джакман кимна и направи гримаса.
— Смел е, това е сигурно. — Той почука с лъжицата по чашата. — А целта, другият е, в безопасност, нали?
— Далеч извън обсега — съгласни се полковникът.
— Хубаво. Какво сте направили с него?
— Тази информация е поверителна.
— Предполагам, че аз нямам право да я чуя — кимна Джакман. — Ами човекът, който е дал поръчката?