— Диценза ли? ФБР го държат под защитен арест в Маями. Никой не може да се добере до него.
Джакман отново разбърка чая си, загледан в кафявата течност, която се въртеше в чашата.
— Крамър разбира ли доколко самият той отговаря на профила на човека, когото търсим?
Полковникът отпи от чая си, а после поклати глава.
— Ако го разбира, не го е споменавал.
— Пусни крадеца да хване крадеца?
— Не е точно така. Избрахме го по друга причина. Не бях забелязал сходството, докато вие не ми прочетохте досието му и не изтъкнахте приликата.
Джакман отиде до количката и остави лъжицата си на нея.
— Загубил е майка си относително малък, баща му рядко се е прибирал, когато той е бил юноша, в училище не са го харесвали особено много, обучаван е в специалните части, след като е напуснал полка, не се е задържал на постоянна работа. Предполагам, че знаете къде е бил през последните две години?
Полковникът се усмихна.
— Не, не знам. Но Майк Крамър не е нашият убиец, гарантирам го. Не е такъв тип.
Джакман погледна часовника си.
— Това е проблемът, полковник. Точно такъв тип е.
Линч лежеше по гръб, прегърнал с ръка Мери. Тя си играеше с космите по гърдите му, навиваше ги нежно около пръста си, а после дърпаше леко.
— Още ли мислиш, че идеята не е добра? — запита той.
— Определено — изкикоти се Мери. — Но за нищо на света не бих го пропуснала. Кой те е учил да се любиш?
— Ти си ми първият клиент — отвърна Линч.
Мери се засмя и го плесна по гърдите.
— Не мисля. — Целуна го отстрани по врата и се притисна към него. — Искам да го направим заедно — прошепна тя.
— Току-що го направихме.
— Сещаш се за какво говоря.
— Не.
— Мога да ти помогна.
— Не — повтори той.
— Защо?
Ръката й тръгна неумолимо надолу.
— Защото това е моя битка, а не твоя.
Ръката й се задържа между краката му, като го галеше и докосваше.
— Те убиха майка ми и баща ми, Дермот. Битката е също толкова моя, колкото и твоя.
— Знам, Мери. Но тази операция не е одобрена. Лична е. Искам Крамър заради онова, което стори на Меги.
— А аз го искам заради онова, което стори на баща ми.
— Не.
— Трябва да ми позволиш да ти помогна.
Линч се претърколи върху нея, като се повдигна на лакти, за да може да я гледа отвисоко.
— Ти помогна. Повече, отколкото си мислиш.
Отново я целуна и тя разтвори краката си, вдигна ги нагоре и ги стегна около кръста му. Стисна го силно.
— И така няма да ме накараш да променя решението си — каза той.
Изтърколи се настрани и се отправи към банята.
Крамър седеше между Алан и Мартин в столовата и отново гледаше видеозаписа от „Хародс“. За десети път наблюдаваха случилото се. Крамър чувстваше, че знае наизуст всяка секунда, но разбираше колко е важно да добие усещане за убиеца, за начина му на движение и за държането му. Прекарал беше безброй дни в разузнавателни операции по границата, където наблюдаваше и чакаше терористи от ИРА, и в много случаи можеше да ги разпознава по походката, по наклона на главата, по свиването на раменете. На големи разстояния често пъти телата се познаваха по-лесно, отколкото лицата. Проблемът с видеозаписа се състоеше в престореното накуцване. То променяше всичко в движението на мъжа и Крамър вече се питаше дали видеото не би попречило.
— Какво смяташ, Алан? — запита той. — Би ли го забелязал в тълпата?
Алан сви рамене.
— Опитвам се да добия усещане за силуета му. Проблемът е, че той може да го промени с подплънки.
— Или с диета — обади се Мартин, който дъвчеше купчина сандвичи с шунка и кисели краставички, направени по-рано от госпожа Елиът.
— Да, прав беше, като каза, че всички знаем, че е бял и силен с дясната ръка.
— Може и да е силен с двете — обади се Мартин, като посягаше за нов сандвич.
— Страхотно — каза Крамър.
— Ще ти кажа нещо, Майк — обади се Алан, докато навиваше касетата обратно към началото. — Всъщност този човек прилича малко на теб.
— Какво? — възкликна Крамър, но видя, че Алан се хили, и престорено замахна да го удари по брадата. Алан отмести глава и натисна бутона за възпроизвеждане, а после се върна на стола си и седна пред трептящия екран. Мартин погледна през рамо и останалите се обърнаха, за да видят какво има. Беше Су Мин. Носеше сини дънки и черен пуловер с ръкави, набрани до лактите. Крамър стана и я представи на Мартин. Тя кимна за поздрав, но не протегна ръка.