— Вие китайка ли сте? — запита Мартин.
— Не — тросна се жената и се извърна настрани.
— Ядохте ли? — запита тя Крамър. Той поклати глава.
— Ще ви приготвя нещо — каза тя и тръгна към кухнята.
Отвън чуха виенето на запусната турбина на хеликоптер.
— Това е аналитикът — обясни Крамър в отговор на въпросителния поглед на Алан.
— Не остана много.
— Нямаше кой знае какво за казване. Много мнения, малко факти.
— Така ли?
— Да. От него има толкова полза, колкото от онези ясновидци, дето използват махало и кристална топка, за да кажат на полицията къде са заровени телата.
Алан се почерпи с един от сандвичите на Мартин.
— Жалко. Надявах се, че ще ни даде нещо конкретно.
— Човекът, когото търсим, вероятно е насилван като дете — каза Крамър.
Мартин се ухили.
— Страхотно. Значи ще търсим човек, който се напикава в леглото.
Един от охраната излезе от кухнята с нова кана кафе. Мартин доизпи чашката си.
— Точно навреме — каза.
Крамър гледаше как убиецът на екрана се приближава към втория телохранител. Два изстрела в гърдите. Крамър се зачуди защо само жертвите получават изстрел в лицето. Обяснението на Джакман, че това е подпис, изглеждаше прекалено хлъзгаво. Вдигна поглед и видя как мъжът с каната за кафе минава зад телевизора. Крамър го беше видял за последно да стои охрана на входа на училището. Той беше към двадесет и пет годишен, с широки рамене и тесен в кръста като балетист. Крамър усети, че се напряга вътрешно. Нещо в начина, по който мъжът държеше каната, не беше наред — сякаш гледаше да е далеч от тялото му. Може би просто се боеше да не разлее горещата течност, но в този момент Майк забеляза как очите на онзи за миг се насочиха към него и разбра, че не греши. Избута Алан встрани, като скочи на крака, а с дясната си ръка бръкна в ръкава за камата.
Мъжът пусна каната за кафе и се обърна към Крамър. Изненадан, отвори уста, като видя, че Крамър вече изважда камата. Докато тя се появяваше от ръкава му, Крамър продължаваше да върви напред и да поддържа инерцията, протегнал настрани лявата си ръка и насочил очи в гърлото на мъжа. Каната се разби на пода. Парещата течност плисна по панталона на Крамър, но той не усети нищо, защото беше насочил цялото си внимание върху мъжа пред себе си. Дясната ръка на мъжа изчезна под коженото яке, но Крамър се намираше достатъчно близо, за да удари мъжа с ръка по гърдите и да навре камата под брадичката му достатъчно, за да натисне кожата, но не и да пусне кръв. Мъжът го изгледа с широко отворени и уплашени очи и разтворена уста.
— Пипнах те! — изкрещя Крамър.
— Браво! — викна Мартин, като скочи на крака и нанесе удар във въздуха.
Алан беше по-тих — изправи се и потупа Крамър по рамото.
— Браво, Майк.
Крамър отстъпи и пъхна камата в ножницата. Мъжът с коженото яке разтри брадата си и се усмихна печално.
— За малко не успях — каза.
— Точно там е работата — отвърна Крамър, като седна отново. Сърцето му биеше лудо и той няколко пъти пое дълбоко дъх, за да се успокои. Вдигна поглед и видя Су Мин, застанала на вратата на кухнята с голяма купа в ръце и ужасена гримаса на лицето. Той осъзна, че трябва да е видяла нападението. Преди да може да й обясни случилото се, тя изчезна обратно в кухнята.
Алан остана прав, като гледаше надолу към Крамър.
— Успяваме, Майк. Определено успяваме. Но има едно нещо. Защо използва ножа, а не пистолета? Имаше време.
Крамър се ухили.
— Господи, Алан, може ли нещо да те задоволи?
Алан поклати глава.
— Не и докато всичко това не приключи.
Крамър стана и отиде в кухнята. Су Мин кълцаше аспержи, но спря, като го видя.
— Упражнявахме се — каза й той, преди тя да успее да произнесе нещо. — Не знаем кога или как ще нападне онзи и затова Алан ме проверява по всяко време.
— Вие ще го убиете, нали?
— Платено му е да убие шефа ти — отговори Крамър. — Той е поръчков убиец. Убиец под наем. Плаща му се да убива хора и не можем просто да извадим разрешително за обиск и да му кажем, че го арестуваме.
— Изплашихте ме — каза тя, като избягваше погледа му. — Не с това, което направихте, а с начина. Бяхте като машина. Машина за убийства. В очите ви се виждаше желанието за кръв.