— Тихо! — извика съпругът й. — Направи нещо с това проклето куче.
— Ще го изведа — каза Сандра и взе палтото си.
Провери дали има дребни в джоба си и се забърза към вратата.
— До скоро.
Съпругът й изсумтя отново и тя излезе и закопча повода към каишката на Роби, докато слизаха по стълбите към приземния етаж. Сърцето й биеше силно. Сто метра надолу по улицата имаше монетен телефон, но тя реши да не го използва, защото той се виждаше от прозореца на техния хол. Роби тръгна към парка, но Сандра го дръпна рязко.
— Чакай първо да се обадя на Филип, а после можеш да играеш колкото си искаш — каза му тя.
Сандра вървеше по тротоара и се питаше какво ще каже на Филип. Докато съпругът й не се вдигне от проклетия си диван и не започне да си търси работа, за нея щеше да е практически невъзможно да се измъква за няколко часа. Може би той ще успее да дойде с колата и тя да изведе кучето за нова разходка вечерта? Нямаше да е за първи път Роби да седи на предната седалка в колата на Филип, докато те се любят отзад. Мисълта я накара да се усмихне.
Роби започна да тегли към канавката.
— О, Роби, чакай малко де.
Кучето се дръпна по-силно и Сандра отстъпи. Позволи му да слезе от тротоара. Кучето наведе нос и размаха опашка. Краката му драскаха по асфалта, докато то опитваше да се отдалечи от нея.
— О, стига де, Роби, не се дърпай — изохка тя. Кучето се насочи към един син „Форд Сиера“. Сандра дръпна каишката, но кучето изобщо не се подчини. Започна да души бронята на колата и размаха опашка още по-бързо. Сандра коленичи до него и го погали по тила.
— Кензай или ставай от гърнето, Роби — тросна му се тя. — Трябва да се обадя по телефона.
Хвана Роби за каишката на врата и го дръпна настрани. В този момент забеляза червено петно на черната броня. Свъси вежди. Петното не беше достатъчно лъскаво, за да е боя. Потри го с пръст и се загледа в ръждивочервеното петно на кожата си. Роби близна пръста й и отново започна да души багажника. Едва сега Сандра усети миризмата. Отгледала беше две деца и тази миризма веднага й върна спомена за изцапани пелени и пълни гърнета. Бързо разтърка пръста си по асфалта в опит да махне петното. Знаеше от какво е. Кръв.
Линч наля кипяща вода в чайника и го развъртя, а после го изсипа в мивката. Знаеше колко важно е първо да се затопли чайника, въпреки че в ерата на торбичките с чай, изглежда, все по-малко хора настояваха за такова нещо. Отвори кутията от неръждаема стомана на Мери и с лъжицата избута чай в чайника.
— Дермот? — извика тя от хола.
— Какво? — отговори той, като наля вода в чайника и бързо я разбърка.
— Колата ти? Синя ли е?
Линч пусна лъжицата и изтича в хола. Мери стоеше до прозореца и гледаше навън. Той застана зад нея и сложи ръце на раменете й. Долу една полицейска кола беше спряла зад форда. Униформена полицайка говореше с чернокоса жена с куче, а колегата й се беше навел, за да огледа багажника.
— Мамка му! — изруга Линч.
— Твоя ли е? — запита Мери. — Какво търси този?
Линч не отговори. Отдръпна се от прозореца и отиде в другата стая. Взе пистолета изпод леглото и извади пълнителя. Провери ударния механизъм, а после пъхна пълнителя на мястото му и щракна предпазителя. Мери влезе в стаята и се закова на място.
— Донесъл си пистолет в къщата ми?
— Мери, скъпа, нямах избор.
Той пъхна пистолета отзад в панталона си, а след това навлече якето, за да скрие оръжието.
— Колата крадена ли е? — запита тя.
Линч мина покрай нея и се върна в хола. Застана встрани до прозореца и погледна надолу. Полицаят се взираше през задното стъкло на колата, полицайката говореше по радиотелефона, а жената с кучето стоеше зад нея и гледаше часовника си. Не знаеше доколко може да разкаже на Мери. Беше му предложила помощта си и знаеше, че е доброволец в ИРА, но той не знаеше как би реагирала на новината, че е убил петима души и че един от тях е в багажника на форда.
— Да, крадена е. И отпечатъците ми са навсякъде по нея.
Удари с юмрук стената.
— По дяволите, не трябваше да я оставям там. Не трябваше да се мотая тук, а да съм се чупил.
— Благодаря, Дермот. Много ти благодаря.
Линч се обърна, отиде при Мери и я прегърна.
— Скъпа, не това имах предвид. Ядосвам се на себе си.
Облегна брадата си на нейната глава, а мислите му препускаха.
Руският пистолет също се намираше в багажника на колата, до тялото на Фоли. Как можа да постъпи толкова глупаво? Оставил беше чистия пистолет в колата, а отзад в колана си носеше може би най-търсеното оръжие в страната. Полицията щеше да сравни куршума, убил Фоли, с куршумите, с които застреля нападателите от ИРА. След това ще отиде в дома на Фоли и там ще намерят неговите отпечатъци из цялата стая.