— Убил е онзи до вратата на склада в „Хародс“ — възрази Крамър.
— Онзи е носил униформа. И е бил от охраната.
— Да, но не е носил оръжие.
Алан потри нос с опакото на дланта си.
— Ще се постараем да я държим отзад, когато си уязвим. Аз не бих се тревожил, Майк. Онзи не се притеснява да остави очевидци. Напълно се съсредоточава върху жертвата и телохранителите. Това сме ти, аз и Мартин. Бих се тревожил повече за себе си, отколкото за нея.
Алан се извърна към мишените.
Крамър последва примера му и освободи предпазителя.
— Да, знам, че си прав, но просто се тревожа.
— Навит й е — обади се Мартин.
— Да ти го начукам — отвърна Крамър.
— Стига това да те възбужда… — отвърна Мартин ухилен.
— Стреляйте, когато сте готови, дами — каза Алан.
Тримата започнаха да стрелят и скоро въздухът се изпълни с горчивите пари на кордит от гилзите, които падаха като потоци на пода. Крамър се насилваше да се съсредоточи върху мишените, но не можеше да изхвърли Су Мин от мисълта си. Мартин грешеше. Майк не беше ни най-малко привлечен сексуално от помощничката на Вандермайер. А дори и да беше, не можеше да направи нищо по въпроса; като се изключи здравословното му състояние, той се захващаше с мисия, която вероятно щеше да приключи със собствената му смърт. Романтичните преживявания бяха последното, за което можеше да се досети. Патроните му свършиха миг след тези на Алан и той се загледа към картонената мишена, докато Мартин продължаваше да стреля с картечния си пистолет. Три от изстрелите на Крамър не бяха попаднали в целта.
Дермот Линч караше по шосе М4, като поддържаше скорост под 120 километра в час. Искаше да се махне възможно най-далеч от Лондон, но знаеше, че е неразумно да превишава ограничението за скоростта, особено със зареден пистолет отзад в панталона. Спряха на бензиностанция до Уиндзор и докато Линч зареждаше гориво, Мери се обади по телефона до службата си и каза, че е болна от грип и няма да идва на работа няколко дни.
— Къде ще отидем в Уелс? — запита Мери, като се настани в седалката.
— До Суонси — отговори Линч. — Крамър отлетя с хеликоптер от едно село на име Хаут, северно от Дъблин, и знам къде е кацнал. Имам координатите по карта.
— Как успя да ги намериш?
— По-добре е да не знаеш.
— Можеш да ми имаш доверие, Дермот.
Тя го потупа по крака, а после го стисна малко над коляното.
— Не става въпрос за доверие, а за твое добро. Колкото по-малко знаеш, в толкова по-голяма безопасност ще бъдеш.
Мери свали ръката си от крака му. Погледна през стъклото на своята врата и тихо цъкна с език. Линч се усмихна.
— Хайде, скъпа, не се цупи.
— Не се цупя — отговори тя, но не се обърна към него.
Линч потупа по волана. Едно червено „Ауди“ ги надмина с рев във външната лента. Сигурно караше с повече от сто и осемдесет километра в час. Линч поклати глава. Онзи просто си го търсеше. Погледна към Мери. Тя се навъси и сви рамене. Линч се засмя.
— Мери, скъпа, това са сериозни неща.
— Знам.
— Ти си цивилна. Не участваш. Не си играч.
Очите й блеснаха.
— Но съм тук, нали така?
— Напук на моята преценка.
Тя отново се извърна. Стъклото се замъгли от нейния дъх. Тя го почисти с ръкав.
Линч продължи да кара мълчаливо, а покрай тях млади мъже със стиснати устни и само по риза летяха в служебните си коли.
— Ти никога не си била доброволец, нали? — запита той накрая.
— Нима не знаеш?
— И защо би трябвало да зная?
Тя сви рамене, но пак не го погледна.
— Мери, ИРА не е поредица от нива както обикновените армии. Беше такава, но се оказа твърде уязвима от проникване отвън. Сега е изградена от малки клетки, обикновено от четирима. От тях само един контактува с друга клетка. Останалите трима познават само членовете на собствената си клетка. Така е далеч по-безопасно. Хванат ли някого, той не може да издаде повече от определен брой хора.
— А те защо ще проговарят?
Линч изсумтя меко.
— Мери, скъпа, рано или късно всеки проговаря. Както и да е, не това искам да кажа.
— Не съм дете, Дермот.
— Знам, че не си дете. Опитвам да обясня защо не трябва да ти казвам как разбрах къде е Крамър. Ако ти кажа кой ми е казал, той става два пъти по-уязвим. Като ми даде информацията, той се изложи на риск и аз трябва да уважа това. Ако ти кажа, рискът се удвоява. Не е важно колко ти се доверявам, не е важно колко надеждна си, а става въпрос за свеждане на риска до минимум.