Выбрать главу

Крамър не отговори нищо.

— Вие сте празен — продължи жената. — Празен човек. Нещо вътре във вас е умряло отдавна.

Крамър вдигна очи към нея.

— Така ли? Това професионално мнение ли е?

Тя излезе от стаята, размахала ръце напред-назад като малко дете, изпратено да си ляга. Крамър остави клечките. Вече не беше гладен.

Линч отби от шосе М4 при Бристол. Мери беше заспала и хъркаше тихо, опряла брадичка в гърдите му. Линч се усмихна, като я погледна. Тя беше хубаво момиче и в други обстоятелства той би се радвал, че е с нея. Цифровият часовник на таблото показваше, че е малко преди два часа.

— Мери? — тихо каза той. Не последва реакция и затова той включи радиото и завъртя копчето за станциите, докато намери новини. Намали силата на звука и се напрегна да чуе основните новини. Стрелбата в Мейда Вейл беше втората новина: четирима мъже, все още неидентифицирани, простреляни. Трима от тях мъртви и е съобщено за човек, избягал от мястото на събитието. Линч се навъси и се замисли кой ли е оцелял. Би се обзаложил, че е убил всичките. Не че това беше от значение и че човекът би помогнал на полицията. Нямаше описание на издирвания човек, но Линч знаеше, че не от полицията трябва да се тревожи. ИРА не се нуждаеше от описание.

Не се казваше нищо за Фоли, макар Линч да беше сигурен, че полицията вече е отворила багажника и е намерила тялото. Той за хиляден път се наруга за глупостта си. Не трябваше да оставя колата на улицата, трябваше да изчисти отпечатъците от нея, трябваше да вземе втория пистолет. Запита се как може да е толкова невнимателен. Мери подсмръкна и се намести в седалката, като се завъртя така, че дясната й буза опираше облегалката за главата. Устните й бяха леко разтворени и той за миг забеляза идеално белите й зъби. Протегна ръка и изключи радиото.

Влезе в града и пое към централния паркинг. Мери отвори очи, когато той угаси двигателя.

— Стигнахме ли? — запита тя сънено.

— Бристол — отговори Линч.

Мери се изправи и разтърка очи с опакото на дланите си.

— Извинявай. Не исках да заспивам. Ако искаш, ще карам през останалата част от пътя.

— Няма нищо — каза Линч. Всъщност карането му беше доставило удоволствие, защото имаше време да мисли.

— Защо спряхме?

— За мен за провизии — отговори той — и за теб — билет за влака до Лондон.

Челюстта на Мери увисна.

— Какво?

— Не ме гледай така изненадано, скъпа! Разбрахме се да ми помогнеш да изляза от Лондон. Аз не биваше дори да те докарвам толкова далече.

— Дермот, искам да помогна. Искам да остана с тебе.

Линч отвори вратата.

— Вече говорихме за това, Мери. Така е най-добре.

Излязоха заедно от паркинга и тръгнаха по „Редклиф уей“, една от главните търговски улици. Мери пъхна ръка под лакътя на Линч, сякаш бяха влюбена двойка.

— И не си мисли, че можеш да промениш решението ми — каза Линч.

Мери вдигна вежди.

— Това е само за прикритие — засмя се тя. — Няма друг мотив.

Тя стисна силно ръката му. Линч кимна към един знак, който поясняваше, че отиват към гара „Темпъл мийдс“, но Мери се престори, че не забелязва.

— Гладен ли си? — запита тя.

— Бих хапнал — отговори Линч с нежелание.

— Ами тогава да ядем — каза тя и го дръпна към едно кафене.

— Преди това искам да купя нещо — каза Линч.

Намери магазин за туристическо оборудване на „Редклиф уей“, с витрина пълна с палатки, преносими печки и въжета за алпинисти. Вътре имаше рафт с карти и Линч ги разгледа. Няколко бяха кадастрални, а другите — варианти със собствени координатни системи. Намери няколко карти на Уелс, но само една имаше линии за географски ширини и дължини. Тя представляваше едромащабна карта на района и трудно я отвори. Запомнил беше координатите от ирландския контрольор на въздушния трафик и прокара пръст до точката, в която се срещаха двете линии.

— Суонси ли е? — запита Мери, като забеляза къде сочи пръстът му.

— Някъде наблизо — отговори той. — Трябва ми карта с по-голям мащаб.

Мери кимна.

— На Уест Гламорган, нали?

Докато Линч сгъваше картата, тя прегледа рафта и се засмя на тромавите му опити да я върне в началното й състояние. Няколко минути по-късно Мери му подаде едромащабна карта на Уест Гламорган и взе картата на Уелс. Сгъна я с няколко ловки движения и я пъхна на рафта.

Линч разтвори картата и провери дали има координатна мрежа за географска дължина и ширина. Имаше.