Ричард се заема да обясни:
— Обадиха се отново, преди около час. Уговорихме се за нова среща в другия край на дефилето. Този път дойде някакъв човек. Аз му дадох парите, а той ми предаде нея. Точно отивах към вкъщи, за да те събудя.
Той се усмихва:
— Всичко свърши, Мей, върнахме си я. Аз ти я върнах.
Мей свежда поглед към бебето си. Не знае какво да мисли. Но няма значение. Бебето ѝ отново е при нея. Трябва да се обади на Нико.
От гората зад тях се показва някакъв силует. Униформен полицейски служител.
— Всичко наред ли е? — пита той.
Погледът му обхваща цялата ситуация, майката и бебето, което жадно суче. После протяга ръка към радиостанцията си.
Тридесет и пета глава
Стомахът на Нико се свива, докато таксито му се приближава до къщата на родителите на Мей. Вижда много полицейски патрулни коли и линейка до входната врата. Разпознава и автомобила на следовател Расбак.
Нико отново си припомня момента, в който Мей му се обади на мобилния телефон едва преди няколко минути и му каза: „Тя е при мен. Добре е.“.
Кора е жива и Мей му се обади. Той не знае какво ще се случи сега.
Нико бързо плаща на шофьора и изтичва по стъпалата към входа на голямата къща, от която си тръгна преди няколко часа, а после влиза в дневната. Вижда Мей на дивана, прегърнала Кора. Зад дивана е застанал униформен полицай, все едно я охранява. Бащата и майката на Мей не са в стаята. Нико се пита къде са и какво се е случило. Няма никаква представа.
Той се втурва към жена си и бебето и ги обгръща едновременно в прегръдките си. После се отдръпва и се взира в Кора. Изглежда отслабнала и болна, но спи кротко.
— Слава богу — казва Нико, като трепери, а по лицето му се стичат сълзи. — Слава богу.
Взира се в дъщеря си и нежно я гали по главата. Никога не се е чувствал толкова щастлив, колкото в този момент. Иска му се този миг да продължи, за да го запомни вечно.
— Медицинският екип от линейката я прегледа и каза, че засега е добре — обръща се към него Мей. — Чаках те да дойдеш, за да я закараме в болницата и да ѝ направят пълни изследвания.
Расбак влиза при тях в дневната.
— Поздравления — казва следователят.
— Благодаря ви — отговаря Нико.
Както обикновено, не може да разчете изражението на следователя и да разбере какво си мисли.
— Радвам се, че са ви върнали детето живо и здраво — продължава Расбак.
Той поглежда Нико в очите и добавя:
— Не исках да ви го казвам по-рано, но вероятността за това не беше голяма.
Нико притеснено седи до Мей, гледа Кора и се пита дали този щастлив миг няма да му бъде отнет, дали Расбак няма да му каже, че знае всичко. Нико иска да отложи този момент, но трябва да разбере истината.
— Какво стана? — пита той.
Все още никой не му е казал подробностите.
— Не можах да заспя — започва Мей. — Видях от прозореца на спалнята си как татко излиза навън и отива в дефилето. Носеше плик за пазаруване. Помислих си, че пак отива да се срещне с похитителите. Тръгнах след него през дефилето и докато го настигна, тя вече беше при него. Той ми каза, че похитителите са се обадили отново, за да организират размяната. Този път наистина е дошъл някакъв човек.
Тя се обръща към следователя:
— Когато настигнах баща си, човекът вече си беше тръгнал.
Нико замръзва в очакване. Значи така смятат да го представят. Той се опитва да предположи какво следва от това. Ричард ще стане герой. Те отново са платили, за да си върнат Кора. Мей току-що го каза на полицията. Нико не знае дали тя наистина го вярва, или не.
Не знае и на какво вярва следователят. Изражението му си остава все така непроницаемо.
— Какво ще стане сега? — пита Нико.
Расбак го поглежда.
— Сега, Нико, ще си кажем истината.
Нико усеща как кръвта се отдръпва от лицето му. Вижда как Мей поглежда от следователя към него, усетила приближаващата катастрофа.
Расбак сяда на стола срещу тях. Привежда се напред и започва:
— Знам какво си направил, Нико. Знам, че си взел вашето бебе от креватчето и си го сложил в колата на Дерек Хониг малко след 00:30 часа. Знам, че Дерек я е откарал във вилата си в планините Катскилс, където няколко дни по-късно е бил убит по особено брутален начин.
Нико не казва нищо, но видимо се поти. Той е наясно, че Расбак е вярвал във всичко това пред цялото време, но какви доказателства има? Дали Ричард им е казал за телефона?
— Ето какво си мисля, Нико — продължава Расбак, като говори доста бавно, все едно си дава сметка, че потресеният съпруг ще се затруднява да му следи мисълта. — Мисля си, че си имал нужда от пари. Мисля, че ти си организирал това отвличане заедно с Дерек Хониг, за да вземеш пари от родителите на жена си. Не мисля, че жена ти е знаела нещо за това.