Но общото им бъдеще не е сигурно.
Семейството най-сетне се прибира у дома. Мей и Нико са закарали Кора в болницата, където са ѝ направили пълни изследвания и са я обявили за съвсем здрава. Изтощени, но изпълнени с облекчение, двамата седят заедно на дивана в дневната, докато Кора отново жадно суче. Поне засега репортерите не се тълпят на прага на къщата им. Но до сутринта ще се разчуе какво е станало и те ще се върнат. Мей и Нико няма да им обръщат внимание. Вече са взели решение, че изобщо няма да говорят с журналистите. В някакъв момент, когато нещата се поуспокоят, ще обявят къщата за продан.
Най-накрая са сложили Кора да си легне в собственото ѝ креватче. Преди това я съблякоха и я огледаха от всички страни също толкова внимателно, както когато беше новородена, за да се убедят с очите си, че не е пострадала. И това наистина е нещо като второ раждане — завръщане от страната на мъртвите. Може би ще бъде ново начало и за тях двамата. А може би не.
Лекарите казаха, че Кора е леко дехидратирана и е отслабнала малко, но като цяло е здрава. Мей вече се тревожи за дългосрочната психологическа травма, която може да е получило бебето заради принудителната раздяла с майка си. Как са се грижили за нея, докато я нямаше? Кой се е грижел за нея? Но сега не може да се притеснява за това. Казва си, че децата са здрави и издържат на всичко. Тя ще се оправи.
Двамата стоят до креватчето и гледат надолу към своето бебе, докато то бърбори нещо. Изпитват огромно облекчение, че Кора най-сетне е започнала да се усмихва; отначало само сучеше и плачеше, без да спре. Но сега е започнала да се отпуска и отново да се усмихва. Лежи по гръб в креватчето, докато отгоре я гледат нарисуваните агънца и нейните двама родители, и рита с крачета.
— Мислех си, че този момент никога няма да дойде — прошепва Мей.
— И аз — отговаря Нико.
Двамата помълчават малко, докато гледат как дъщеря им заспива.
— Мислиш ли, че някога ще можеш да ми простиш? — пита най-сетне Нико.
Мей си мисли: „Как мога да ти простя за това, че постъпи толкова егоистично, жалко и глупаво?“.
— Не знам, Нико — казва му тя. — Ще ми трябва време.
Той кимва засрамено. След това добавя:
— Никога не е имало други жени, Мей, заклевам се.
— Знам — казва тя и се обръща към него. — Утре искам да смениш огледалото в банята.
Говори кратко и делово.
— Разбира се. Още сутринта ще го направя.
Мей оставя Кора обратно в креватчето, като се надява това да е последното хранене за вечерта и бебето да спи без прекъсване до сутринта. Вече е късно — много късно — но тя все още чува Синтия от другата страна на стената в съседната къща.
Целият ден беше изпълнен с шокиращи разкрития. След като Ричард беше отведен от фамилната къща с белезници, майка ѝ я беше дръпнала настрани, докато Нико държеше на ръце спящото бебе в дневната.
— Мисля, че трябва да знаеш с кого се е срещал доведеният ти баща — каза тя.
— Има ли значение? — беше попитала Мей.
Наистина, какво значение имаше това? Другата жена вероятно е по-млада и привлекателна. Естествено, Мей не се интересуваше коя беше тя; важното беше, че доведеният ѝ баща бе отвлякъл собственото ѝ дете, за да открадне милиони долари от собствената ѝ майка. А сега щеше да отиде в затвора за отвличане и убийство. Тя все още не може да повярва, че всичко това се случва наистина.
— Жената е била вашата съседка — каза майка ѝ. — Синтия Стилуел.
Мей я погледна невярващо. Оказа се, че все още беше в състояние да се шокира от тази новина въпреки всичко останало, което се беше случило.
— Запозна се с нея на вашето празненство за добре дошли — продължи майка ѝ. — Тя флиртуваше с него. Тогава това не ми се стори важно. Но частният детектив откри всичко. Разполагам със снимки. И фотокопия от касови бележки.
Мей все още не знаеше какво да каже.
— Този детектив беше най-добрата инвестиция, която съм правила в живота си — отбеляза майка ѝ.
Сега Мей се пита какво се върти в главата на Синтия от съседната къща. Греъм го няма. Тя е сама. Дали знае, че Ричард е арестуван? Дали вече са съобщили за това по новините? Дали изобщо я интересува какво ще стане с Ричард?
Бебето спи дълбоко в креватчето си. Нико спи в тяхното легло и силно хърка. Минала е повече от една седмица, откакто е спал както трябва. Но Мей е съвсем будна. Както и Синтия в съседната къща. Стените са тънки.
Мей си обува сандали и излиза през задната врата. Тихо изминава няколко крачки до задния двор на съседите, като внимава портичката да не изскърца. Спира в мрака на няколко сантиметра от плъзгащата се стъклена врата. В кухнята свети. Тя вижда Синтия, която прави нещо в кухнята, но Синтия вероятно не я вижда. Наблюдава я известно време от тъмното. Като призрачно присъствие. Синтия си прави чай. Едва тогава Мей леко почуква по стъклото. Вижда как тя подскача и се обръща към шума. Мей притиска лицето си в стъклото. Вижда, че Синтия не знае какво да прави. Но после все пак пристъпва до вратата и я отваря на няколко сантиметра.