Но има и нещо по-ужасно от това — призлява му от собствената му постъпка, потресен е от себе си. Ако можеше да върне времето назад и да промени нещата, би го сторил. Всичко, което иска в този миг, е любимото му бебе отново да бъде в креватчето си; иска нищо от това да не се беше случвало.
Усеща погледа на следователя върху себе си. Единствено той му обръща внимание. Нико го отбягва умишлено, макар да знае, че вероятно не би трябвало да го прави. Знае, че е заподозрян. От момента, в който се появи, следователят го беше намеквал по всякакъв начин. Нико беше дочул полицаите да си шушукат, че ще доведат кучетата. Той не е глупав. Биха правили това само ако мислеха, че Кора е била мъртва още преди да напусне къщата. Полицаите очевидно са на мнение, че двамата с Мей са убили собственото си бебе. Нека пуснат кучетата — не го е страх. Може би полицията се занимава с такива случаи ден и нощ, но той никога не би могъл да направи нещо лошо на своето бебе. Кора е всичко за него. През последните месеци, когато всичко наоколо беше започнало необратимо да се руши, тя беше единствената светлина в живота му, единственият истински и неизменен източник на радост, докато Мей беше потъвала все по-дълбоко в объркването и депресията си. Нико вече почти не познава жена си. Всичко е отишло по дяволите. Но той и мъничката Кора бяха споделяли едно щастливо разбирателство.
Сега родителите на Мей ще го презират повече от всякога. Ще простят на нея бързо — биха ѝ простили почти всичко, знае това от личен опит — дори да изостави детето им в лапите на похитител, дори това; но на него никога няма да простят. Просто ще се държат назидателно, без да казват нищо. Ще запазят хладнокръвие, изправени пред връхлетялото ги нещастие; те винаги запазват хладнокръвие, за разлика от чувствителната си дъщеря. Вероятно дори ще успеят да оправят положението, да избавят Мей и Нико от собствените им грешки. В това са най-добри. Даже в този момент вижда как бащата на Мей е отправил поглед отвъд самата Мей и нейната майка и със свъсени вежди се е съсредоточил върху проблема — проблема, който Нико създаде — и върху това как да го разреши. Умува как да даде всичко от себе си и да се справи с гордо вдигната глава. Може би ще успее да засенчи зет си за пореден път — сега, когато това би било от най-голямо значение.
Нико презира своя тъст. Чувството е взаимно.
И все пак, най-важното нещо е да си върнат Кора. Нищо друго няма значение.
Следовател Расбак долавя студенината между родителите на Мей и техния зет. В повечето случаи подобни кризисни ситуации размиват установените граници, било то и за кратко. Но това не е обикновена кризисна ситуация. Става дума за двойка, която уж е оставила бебето си само вкъщи, а впоследствие то е било отвлечено. Докато наблюдава сгушеното на дивана семейство, веднага му става ясно, че родителите ще опростят всяка вина на своята обична дъщеря. Съпругът е удачен избор за ролята на изкупителната жертва — той единствен ще бъде обвинен, заслужено или не. И изглежда така, сякаш е наясно с този факт.
Доведеният баща на Мей става от дивана и се приближава към него. Нещо в уверените му маниери подсказва агресия.
— Следовател…?
— Следовател Расбак — допълва той.
— Ричард Уелс — казва мъжът срещу него и подава ръката си. — Какво е предприето за откриването на моята внучка?
Изказът му е властен; свикнал е да се разпорежда. Не би се оставил да бъде размотаван.
Расбак му обяснява:
— Служителите ни претърсват района и разпитват всеки евентуален свидетел, за да разберат дали някой е видял нещо.
Той прави кратка пауза, преди да продължи:
— Екип от съдебни експерти изследва къщата и прилежащите райони. Подали сме описанието на бебето към всички необходими източници. Скоро и обществото ще научи от репортажите в медиите. Може да ни провърви и да попаднем на нещо полезно, записано от някоя охранителна камера. Надяваме се в най-скоро време да разполагаме с някакви улики.
Дори докато изрича тези думи, Расбак си дава сметка за собствения си цинизъм. „Правим всичко възможно. Но то вероятно няма да бъде достатъчно, за да върнем вашата внучка“, мисли си той. Расбак знае от опит, че освен ако няма някакво значително развитие още в самото начало, такива случаи обикновено се разплитат доста бавно. Момиченцето не разполага с много време, ако изобщо все още е жива.