Уелс се приближава до него — приближава се толкова близо че Расбак успява да помирише афтършейва му. Уелс хвърля поглед през рамо към дъщеря си и пита малко по-тихо:
— Проверявате ли всички извратеняци?
Расбак поглежда мъжа срещу себе си, по-висок е от него. Той единствен е изрекъл немислимото.
— Проверяваме всички, които са ни известни, но винаги има и такива, за които не знаем.
— Дъщеря ми няма да издържи — прошепва Ричард Уелс на следователя, като поглежда към нея.
Расбак се пита дали бащата знае за следродилната депресия на дъщеря си. Може би сега не е най-подходящият момент за този въпрос. Вместо това, той замълчава за миг и после казва:
— Мислите ли, че е възможно това престъпление да има финансова мотивация?
Мъжът изглежда учуден, но въпреки това се замисля.
— Не зная. Не бих предположил.
Расбак кимва утвърдително.
— Сещате ли се за някого, може би човек от бизнес средите, който би искал да ви навреди?
— Мислите, че някой е отвлякъл внучката ми, защото иска да ми отмъсти за нещо?
Човекът изглежда искрено учуден.
— Просто питам.
Уелс все пак не отхвърля веднага тази мисъл. Или егото му е достатъчно голямо, или през годините си е създал достатъчно врагове, че идеята да не му се струва невероятна. В крайна сметка поклаща глава.
— Не, не мисля, че някой би сторил това. Нямам врагове — доколкото ми е известно.
— Не е много вероятно — съгласява се Расбак, — но са се случвали и по-необичайни неща.
После добавя между другото:
— Вашият зет изрази предположение, че някой би могъл да поиска откуп.
— Така ли?
— Твърди, че сте доста заможни. Така ли е наистина?
Уелс кимва:
— Може да се каже.
Той поглежда към Нико, който в момента не гледа към него, а е вперил поглед в Мей.
— Какъв точно е вашият бизнес, господин Уелс?
— Опаковки и етикети — отговаря той. — Но какво значение има това? Трябва да намерим Кора. Тя е единственото ми внуче.
Уелс тежко слага ръка на рамото на Расбак и докато се обръща на другата страна, подхвърля:
— Дръжте ме в течение, става ли?
После му подава визитната си картичка:
— Обаждайте се по всяко време. Искам да знам какво се случва.
В този момент Дженингс се приближава към Расбак и прошепва в ухото му:
— Кучетата пристигнаха.
Расбак кимва.
— Извинете ме — казва той на Уелс и излиза от дневната.
Отива на улицата, за да посрещне паркиралия пред къщата камион на звено „Водачи на служебни кучета“. Той разпознава водача, едно доста способно ченге на име Темпъл. Работил е с него и преди.
— Какъв е случаят? — пита Темпъл.
— Обадиха се за бебе, изчезнало от креватчето си посред нощ — отвръща Расбак.
Темпъл кимва разбиращо, погледът му е сериозен.
— Детето е едва на шест месеца, така че не може да се придвижва само.
Не става дума за наскоро проходило или още съвсем малко дете, което се е събудило през нощта, излязло е на улицата и като се е уморило, се е скрило в някоя дренажна тръба. Ако случаят беше такъв, щяха да накарат кучетата да го проследят по миризмата. Не, някой беше изнесъл това бебе от дома му.
Расбак поиска да доведат следови кучета, за да установят дали момиченцето вече е било мъртво вътре в къщата или пък в колата. Добре обучените следови кучета могат да подушат смъртта — върху различни повърхности, върху дрехи — дори само два или три часа, след като е настъпила. Смъртта променя химичния състав на тялото бързо, но не моментално. Ако бебето е било убито и преместено веднага, кучетата няма да могат да го надушат, но ако не е било така — тогава си струва да се опита. Всяка евентуална информация, придобита чрез кучетата, не би имала никаква уличаваща стойност без наличието на потвърждаващи вината преки улики — като труп например. Но Расбак отчаяно се опитва да се сдобие с каквито и да било сведения; иска да знае дали бебето е било мъртво, преди да напусне къщата. Расбак е човек, който би се възползвал от всички разследващи методи по време на работата си, и е непреклонен в търсенето на истината.
Темпъл кимва:
— Да започваме.
Той отива до задния край на камиона и отваря преградата. Две кучета изскачат навън — идентични английски спрингър шпаньоли с черно-бяла окраска. Темпъл ги насочва с помощта на жестове и гласови команди. Не носят каишки.
— Да започнем с колата — предлага Расбак.
Завежда ги до автомобила на семейство Конти. Кучетата следват неотлъчно Темпъл с пълно покорство. Съдебните експерти вече са там. Щом виждат животните, мълчаливо отстъпват назад.