Като малка имаше един особено труден за нея период, през който беше убедена, че другите хора могат да четат мислите ѝ. Спомня си за него сега, когато поглежда в кучешките очи, които толкова приличат на човешки. Кучетата душат около нея и по дрехите ѝ — усеща тежкия им дъх върху себе си, топъл и вонящ, отблъскващ. Опитва се да не диша. След това я оставят и се отправят към родителите ѝ, а после и към Нико, който стои малко встрани от тях. Мей се срива отново върху дивана, облекчена, когато кучетата не откриват нищо в дневната и се отправят към кухнята. Чува как лапите им сноват по кухненския балатум и след това се втурват надолу по стълбите към мазето. Расбак излиза от стаята и тръгва след тях.
Останалите седят в дневната и чакат всичко това да приключи. Мей не иска да погледне към никого, вперила поглед в часовника над камината. С всяка изминала минута отчаянието я завладява все по-силно. Усеща как детето ѝ си отива все по-далеч и по-далеч.
Мей чува как се отваря задната врата. Представя си как животните обикалят задния двор, гаража, алеята. Не откъсва поглед от часовника над камината, но вижда кучетата в гаража как се ровят из счупените керамични саксии и ръждясалите гребла. Седи скована в очакване да чуе техния лай. Чака и се тревожи. Сеща се за изключения сензор за движение.
Най-сетне Расбак се връща.
— Кучетата не откриха нищо — съобщава той. — Това е добре.
Мей чувства облекчението на майка си, седнала до нея.
— Сега вече може ли да се заемем сериозно с нейното издирване? — пита Ричард Уелс.
Следователят отговаря:
— Заели сме се сериозно с нейното издирване, можете да бъдете сигурен в това.
— Щом вече не сме заподозрени — намесва се Нико леко язвително, — каква е следващата стъпка? Какво можем да направим?
Следователят казва:
— Ще трябва да зададем и на двама ви много въпроси. Възможно е да знаете нещо, без дори да го осъзнавате — нещо, което може да ни бъде от полза.
Мей поглежда неуверено към Нико. Какво биха могли да знаят те?
Расбак добавя:
— Също така можете да се обърнете към медиите. Трябва да ви покажем на всички, да помолите за информация. Задължително е случаят да придобие обществена важност. Може някой да е видял нещо или пък да види нещо по-късно, и освен ако не знае за случая, да не успее да направи връзката.
— Добре — съгласява се Мей.
Готова е да направи всичко, за да си върне дъщерята, въпреки че срещата с медиите я ужасява. Нико също кимва в знак на съгласие, но изглежда притеснен. Мей се сеща за мръсната си коса, за подутото си от плач лице. Нико протяга ръка към нейната и я стисва силно.
— А някаква награда? — предлага доведеният баща на Мей. — Бихме могли да предложим парична награда срещу информацията. Аз ще набавя средствата. Ако някой е видял нещо, но не иска да излезе наяве, може и да се замисли дали да не го направи, при положение че сумата е достатъчно добра.
— Благодаря ти, татко — прошепва Мей.
Мей държи здраво ръката на Нико. Преди срещата с медиите дишането ѝ се учестява до краен предел. Налага ѝ се да седне и да наведе глава между коленете си. Часът е седем сутринта, едва няколко часа след отвличането на Кора. Репортерите са на улицата пред къщата и чакат, подобно на глутница чакали. Мей е човек, който държи на личното си пространство; подобна публичност я ужасява. Никога не е целяла да търси внимание. По природа е срамежлива, недоверчива. Но тя и Нико се нуждаят от интереса на медиите. Лицето на Кора трябва да се появи по всички вестници, телевизионни канали и в интернет. Все някой ще е видял нещо. Някой, някъде, трябва да знае нещо. Не може просто да вземеш нечие бебе от къщата му през нощта и никой да не забележи. Кварталът им е доста оживен. Мей и Нико трябва да преминат през това, дори да знаят, че ще бъдат на мушката на ужасните репортери, след като всичко излезе наяве. Те са родителите, които са изоставили бебето си само вкъщи, едно невръстно момиченце. И сега някой ненормалник я е взел. Двамата са шоуто на седмицата.
Разбраха се какво да напишат в изявлението си пред медиите. Надраскаха го на масичката в хола с помощта на следовател Расбак. В него не се споменаваше фактът, че бебето е било само в къщата по време на отвличането, но Мей няма никакво съмнение, че и това ще се разбере. Как биха могли да запазят в тайна подобно нещо? Кутията на Пандора е отворена. Има чувството, че веднъж навлезли в живота им, медиите никога няма да ги оставят на мира. Край с личното им пространство. Да го запазят, би означавало да върнат духа обратно в бутилката — няма начин. Тя е потресена от мисълта какво им предстои. Всички ще разберат за нея и Нико, лицата им ще бъдат във всички жълти вестници в супермаркета. Но те трябва да продължат напред, колкото и да им е трудно. Трябва да бъдат силни заради Кора. Трябва да направят всичко по силите си, за да си върнат детето.